Иван Хаджимарчев
Овчарчето Калитко (133)

Калитко се сдобива с револвер

Вълчан и малките се спуснаха да извличат от кооперацията разни стоки: вълна, газ, брашно, сапун, свещи, цървули и други бакалии, които старчето, в ролята си на безпристрастен съдия, раздаваше на бедните пъстровци. Цървулите бяха запазени за някои полубоси четници.

Нов шум, блъсканица и викове. Червенокосия беше принуден отново да приканва към тишина. Мълчанието продължи няколко минути, нарушавано само от дрънкането на тенекии и качета при изпразването на кооперацията. Селяните на друга страна помагаха в изнасянето на общинската архива, която трупаха насред площада.

По едно време овчарчето застана на прага на дюкяна, като обхождаше с поглед наоколо и търсеше командира. На гърдите му, препасани върху патрондашите, лежаха чифт новички велосипедни гуми, а в ръката му — един наган, който той усърдно търкаше с края на ръкава си.

Гапи дигна ръце край слепите си очи, готов да похлупи с шепи малкия револвер, сякаш той беше някаква птичка, която неочаквано можеше да излети от ръцете на другаря му, и буйно извика:

— Ей, екстра! Откъде го набара?

— Извадих го от тенекията с газта. Мъничко е ръждясал.

Калитко отърча при Червенокосия и доложи:

— Другарю командир, вижте! Пуснали го в газта, защото е мъничко поръждясал. Сега, като си имам пушка, мога ли да повторя и за това нещо?

На първа дума командирът разреши пистолета да остане у него.

На Агапи никак не му стана добре от новата придобивка на Калитко, ала не се издаде. Но той ненадейно хвърли око на гумите и като не смееше открито да ги поиска, навъсено попита:

— Ами този боклук защо ти е?

— Гумите ли?

— Ба. Хвърли ги!

— Никола, какво знаеш ти! Тия гуми могат да влязат в работа на преследвачите. Помисли си: като ги лепнат на някое колело, пак нас ще гонят с тях! — отговори решително Калитко и отново потъна в кооперацията.

В общинската каса бяха намерени няколко пачки банкноти.

— Част от сумата да се раздаде, а другата част оставете за нуждите на отреда — заповяда Червенокосия. — Дайте да подпишем разписка.

Разписката гласеше:

„Партизанският отред «Ягодец» иззема сумата… в полза на народоосвободителното движение… — и така нататък.

Подпис: командир на. Ягодовския въстанически отред“

Между това селските момчета непрестанно се въртяха около овчарчето и затаено си шепнеха по негов адрес най-различни похвали. Калитко уж не слушаше всичко това, но на сърцето му бе особено радостно, че славата му беше проникнала и до сърцата на тия пъстровчета. Но тъй като през всичкото време мълчеше, загледан в работата си, Агапи беше принуден да отговаря на любопитните въпроси на селянчетата.

— Е, как нападнахте лесничейството?

— Лесно — викаше Трътлето. — Горе ръцете, и толкоз! Ама сетне, като ни погнаха, едвам найдохме вратата.

Като слушаше тия неопровержими приказки, Калитко си мислеше: „Гледай го това Трътле: хептен се прехласна и ще почне да лъже децата, а не бива!“

— Ами той защо не приказва? — попита внезапно едно от селянчетата!

— Срамлив е, затуй — отвърна Агапи, като с това искаше да защити честта на другаря си.

Най-малкото момченце, което много искаше да чуе гласа на овчарчето, посегна към гумите и рече:

— Батко, дай ги на мене, бе! Бати има колело… бати е войник на границата.

Без да се бави, Калитко отметна гумите през шията си и ги даде на малкия просител.

— Вземи, за спомен от Спартак, ама да ги криеш! Да не ти ги вземат стражарите?

— А, няма!

Като каза това, момченцето, изпълнено с лудешка радост, хукна през глава и изчезна в тъмнината. После то пак се появи, но вече без велосипедните гуми.