Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

91.

Монтроуз стана от стола си. Огромното напрежение, на което бе подложен, си личеше от начина, по който стискаше челюстите си. Почти чувах как си напомня, че той е великият Бил Монтроуз.

— Съществува ли такова нещо като справедлив съдебен процес при несправедливи условия? — попита той. — Разбира се, че не. Но нашите похитители искат да ви накарат да вярвате в това. „Знам, че това не е точно приетата законова процедура — ответниците да бъдат измъквани посред нощ от колите им е помощта на пистолет, обявява господин Мълън, повдигайки извинително рамене. Но ни дайте шанс, ние сме просто обикновени хора като вас. Бяхме принудени да извършим това, защото системата е нечестна, системата се е провалила“. Но правосъдието не работи по този начин. Със сигурност конституцията и законите на нашата страна не предполагат такъв фарс. — Монтроуз трепна, сякаш усети заплахата за конституцията като физически удар. — Правосъдието — продължи той — не означава да си малко по-справедлив, отколкото са ти очакванията. То означава да си справедлив. И точка. А как е възможно да има справедлив процес, в който обвинението напада из засада защитата с помощта на изненадващ свидетел като Джейн Дейвис?

Бях се наслушал на неговата реторика. Ако Маклин смята да разреши произнасянето на речи в съда, аз също бих дръпнал една.

— Всички в тази стая разбират вашето отчаяние — казах аз, надигайки се от стола си. — Всичките без изключение бяхме в съдебната зала миналото лято, когато доктор Дейвис, след като е била тероризирана и заплашвана предната нощ, бе принудена да заяви, че според нея смъртта на брат ми се дължи на нещастен случай. Също както и вие сега, младият обвинител Надя Алпър беше така слисана от това изявление, че се оказа неподготвена за кръстосан разпит. Но макар че тактиката, пред която сте изправен днес, е почти идентична на тактиката, пред която тя беше изправена тогава, има една основна разлика — казах аз и усетих как лицето ми пламна. — В хода на съдебното разследване обвинението беше атакувано в гръб с една откровена лъжа. А вие сте атакуван „из засада“ с истината, която сигурно сте знаели през цялото време. Много ви се нрави да разправяте каква пародия е този процес, господин Монтроуз. Онова, което наистина ви смущава, е, че в същината си той е напълно справедлив. След като неуморно сте защитавали богатите и могъщите в продължение на цели двайсет и пет години, дотам сте се деформирали професионално, че ви обижда всяко нещо, което дори само отдалеч прилича на честно съревнование. Съветвам ви да го преодолеете.

— Добре, това е достатъчно — най-накрая каза Мак от мястото си. — Съдът се разпуска до утре сутринта.