Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

На Пийт и Чък

П. де Дж.

На Джак, голямото момче

Дж. П.

Пролог
Питър Заека

1.

Все едно, че танцуваш седнал. Първо ръката, после крака — отпускаш, завърташ. Лява ръка — десен крак; лява ръка — дясна ръка.

Всичко се развива в идеална последователност и ритъм и всеки път, когато натисна лепкавия от жегата гумиран лост на газта, новичкият, едва-що обязден мотоциклет БМВ К1200, тежащ 285 килограма, с мощност от 130 конски сили, се устремява напред като чистокръвен жребец, ударен с камшик.

И ето че още една моментална снимка на най-скъпите недвижими имоти в Лонг Айланд се мярва покрай мен.

Четвъртък вечер е, Денят на загиналите[1], краят на седмицата. Изминали са петнайсет минути от началото на първото парти от още един многообещаващ и бляскав сезон в Хамптънс.

При това не е кое да е парти. А партито. Задушевно събиране за 200 000 долара, организирано всяка година от Бари Нюбауър и неговата съпруга Кемпиън в тяхната къщичка за 40 милиона долара на морския бряг в Амагансет.

А аз съм закъснял.

Преминавам на четвърта скорост, дърпам рязко лоста на газта и сега вече наистина летя. Поря трафика на шосе № 27 като Мойсей, възседнал снаряд с радарно насочване. Бедрата ми притискат лъскавия тъмносин бензинов резервоар, а главата ми е така ниско наведена срещу вятъра, че почти опира в коленете ми.

Хубавото е, че тази малка отсечка от осемнайсет километра между Монток и Амагансет е идеално права и гладка, защото, когато минавам покрай онези долнопробни заведения за туристи — „При Сирил“, Клам Бар, Снекбар, спидометърът ми показва сто и четирийсет.

Също така е хубаво, че като ученици с Били Белнап посещавахме една и съща стая в участъка. С досие на най-агресивния малолетен престъпник в ийстхамптънската гимназия Били се оказа достоен да бъде назначен на държавна служба в Полицейското управление на Ийст Хамптън. Макар че в момента не мога да го видя, аз знам, че е там, зад храстите, сгушил се е в полицейската си кола в синьо и бяло, дебне пътуващите с превишена скорост шофьори и вижда сметката на кесията с понички „Дрезънс“.

Профучавам покрай него и му хвърлям цигарената си кутия.

Бележки

[1] Ден в памет на загиналите във войните, 30 май в повечето щати. — Б.пр.