Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Beach House, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Савова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг
Заглавие: Крайбрежната къща
Преводач: Иванка Савова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Коректор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-084-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973
История
- — Добавяне
На Пийт и Чък
На Джак, голямото момче
Пролог
Питър Заека
1.
Все едно, че танцуваш седнал. Първо ръката, после крака — отпускаш, завърташ. Лява ръка — десен крак; лява ръка — дясна ръка.
Всичко се развива в идеална последователност и ритъм и всеки път, когато натисна лепкавия от жегата гумиран лост на газта, новичкият, едва-що обязден мотоциклет БМВ К1200, тежащ 285 килограма, с мощност от 130 конски сили, се устремява напред като чистокръвен жребец, ударен с камшик.
И ето че още една моментална снимка на най-скъпите недвижими имоти в Лонг Айланд се мярва покрай мен.
Четвъртък вечер е, Денят на загиналите[1], краят на седмицата. Изминали са петнайсет минути от началото на първото парти от още един многообещаващ и бляскав сезон в Хамптънс.
При това не е кое да е парти. А партито. Задушевно събиране за 200 000 долара, организирано всяка година от Бари Нюбауър и неговата съпруга Кемпиън в тяхната къщичка за 40 милиона долара на морския бряг в Амагансет.
А аз съм закъснял.
Преминавам на четвърта скорост, дърпам рязко лоста на газта и сега вече наистина летя. Поря трафика на шосе № 27 като Мойсей, възседнал снаряд с радарно насочване. Бедрата ми притискат лъскавия тъмносин бензинов резервоар, а главата ми е така ниско наведена срещу вятъра, че почти опира в коленете ми.
Хубавото е, че тази малка отсечка от осемнайсет километра между Монток и Амагансет е идеално права и гладка, защото, когато минавам покрай онези долнопробни заведения за туристи — „При Сирил“, Клам Бар, Снекбар, спидометърът ми показва сто и четирийсет.
Също така е хубаво, че като ученици с Били Белнап посещавахме една и съща стая в участъка. С досие на най-агресивния малолетен престъпник в ийстхамптънската гимназия Били се оказа достоен да бъде назначен на държавна служба в Полицейското управление на Ийст Хамптън. Макар че в момента не мога да го видя, аз знам, че е там, зад храстите, сгушил се е в полицейската си кола в синьо и бяло, дебне пътуващите с превишена скорост шофьори и вижда сметката на кесията с понички „Дрезънс“.
Профучавам покрай него и му хвърлям цигарената си кутия.