Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (78)

76.

Отново се качих на ягуара на Монтроуз, дръпнах назад седалката и оправих огледалото за обратно виждане. Представих си как се е почувствал, когато е погледнал в огледалото и е видял лицето ми. Радвам се, че се забавляваш, Джак.

Подкарах ягуара на Монти и по обиколни пътища стигнах до портите на Крайбрежната къща, които проблеснаха нереално през мокрото от дъжда стъкло. Смъкнах страничния прозорец, за да съобщя на пазача, че съм дошъл да взема един от гостите. Той вече се беше досетил и ми махна да вляза.

На четиристотин метра от къщата свърнах от алеята и минах зад живия плет. Проправих си път до мястото, където колата беше паркирана първоначално. Дадох заден ход, настаних я на старото й място и хвърлих ключовете под предната седалка.

На паркинга имаше само още една кола; Фентън се беше облегнал на нея. Когато излязох от ягуара, той ме тупна по рамото и ме погледна в очите.

— Време е за шоуто, Джак — каза той. — Готов ли си?

— Почти. Поне каузата си струва.

— Така си е.

После Фентън свали червената униформена куртка. Облякох я и си сложих една черна бейзболна шапка. Прихлупих я ниско над очите си и забързах към кухнята, където тълпа черноработници се черпеше с остатъците от произведенията на висшето кулинарно изкуство. Помещението беше пълно с хора, които познавах още от началното училище. Но всички бяха погълнати от лакомията си и никой не ме забеляза.

Без да спирам, забързах надолу по един дълъг коридор, изкачих се по стълбището и тръгнах по друг дълъг коридор с половин дузина добре обзаведени стаи за гости. Стигнах до края на коридора и потърсих аварийната стълба.

След това се качих в мансардата и вдигнах стълбата.

В ъгъла имаше цял куп резервни матраци. Настаних се на един от тях и сложих раницата си вместо възглавница. Навих часовника си за три и петнайсет и се опитах да поспя.

Трябваше да съм отпочинал.