Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (9)

6.

Когато най-накрая излязох навън на брега, имах чувството, че съм прекарал цялата нощ в онази линейка. Пътуването с влака от големия град дотук ми изглеждаше като спомен от някой предишен живот.

Дана седеше сама на пясъка и изглеждаше някак странно, не на мястото си в собственото си имение. Наведох се и тя ме прегърна.

— Наистина искам да бъда с теб тази нощ — рече тя. — Моля те, позволи ми, Джак.

Бях й благодарен за това. Хванах ръката й и последвахме баща ми и дядо ми обратно до патрулната кола на Белнап.

Тъкмо се качвахме, когато откъм къщата се появи Франк Волпи, дългогодишният главен детектив от полицията в Ийст Хамптън.

— Сам, Маклин, Джак. Моите съболезнования.

— Така. А защо не се опиташ да откриеш кой го е убил? — попита Мак, като го изгледа със студена ярост.

— В момента нямаме никакви доказателства, че това е било нещо друго, освен един ужасен нещастен случай, Мак.

— Видя ли тялото му, Франк? — тихо попитах аз.

— Бурята току-що премина, Джак.

— Смяташ, че Питър е решил да поплува по време на работа? — попитах аз. — При този прибой. Хайде сега, детективе.

— Питър си падаше по смахнати изпълнения. Затова смятам, че е възможно. — И с лицемерния тон на социален работник добави:

— Същевременно не мисля, че можем напълно да изключим вероятността за самоубийство.

— Питър не би се самоубил — каза Мак и веднъж завинаги отхвърли тази възможност. — Ти си една голяма гадина, щом можеш да допуснеш подобно нещо.

— Белнап го е засякъл да се движи през трафика със сто и четирийсет километра в час точно преди партито. Прилича ми на човек, който иска да се самоубие.

— Много интересно, Франк — обади се Мак, — защото на мен ми прилича на поредната ти тъпотия. — Маклин едва се сдържаше да не го удари.

— Разпитвал ли си някого? — попитах аз, опитвайки се да се намеся между тях. — Разбра ли дали не е имало свидетели? Трябва да прегледаш списъка на гостите. Хайде, Франк, това е Питър! Той е умрял тук.

— Нали знаеш какви са хората в този списък, Джак. Не можеш да разпиташ дори градинарите им, без да имаш съдебно решение.

— Тогава го издействай — рече Мак. — А къде са Бари и Кемпиън? Те нямат ли какво да кажат?

— Те, разбира се, са изключително разстроени и изразяват своите съболезнования. Но тази сутрин заминаха от града по работа. Не виждам какво ще постигнем, като променим маршрута им.

— Не, разбира се, че не виждаш. Между другото, Франк, все още ли си детектив, или вече си се издигнал до момче за поръчки?

Лицето и шията на Волпи пламнаха.

— Какво искаш да кажеш, Мак?

— Коя част от въпроса ми не можеш да разбереш? — попита дядо.