Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (46)

44.

Дясната ръка прекара цял час в сенките до гаража на Мълън, преди лъчът от единствения фар на мотоциклета да пробие мъглата на Дич Плейнс Роуд. Той избута назад мускулестия си партньор, когато лъскавият син мотоциклет спря пред малката къща.

— На сцената излиза лошото момче.

Наблюдаваше как Джак изключи мотора, свали стъпенката на мотоциклета и вдъхна дълбоко нощния въздух. Тази гадинка все още се радва на победата си, помисли си Дясната ръка. Подскочи от нетърпение, когато Джак свали предпазната си каска, вдигна гаражната врата и вкара мотоциклета вътре. От седмици беше очаквал тази среща.

Ето че Джак отвори малката врата отстрани на гаража, а Дясната ръка броеше в обратен ред от три до нула. Джак прекрачи прага и се блъсна право в юмрука му, облечен в черна ръкавица.

За Дясната ръка добре прицеленият юмручен удар беше едно от големите невъзпети удоволствия на живота. Харесваше му начинът, по който едновременно шокираше и нараняваше жертвата в един експлозивен момент, а когато Мускула сграбчи Джак изотзад и го вдигна за косата, Дясната ръка прочете огромната болка, изписана в очите му. Почувства желание да стовари още един юмручен удар в лицето му.

С ръце, заковани на гърба, и с едно коляно, което го подпираше в кръста, Джак успя само леко да се дръпне. Но това беше достатъчно, за да поотклони директния удар, и Дясната ръка политна напред, докато двамата с Джак не застанаха лице в лице в тъмнината.

— Предай едно съобщение на Нюбауър. Ще направиш ли това за мен? — попита Джак. След това удари с глава носа на Дясната ръка.

Той кървеше повече от Джак, което го накара сериозно да се замисли дали да не извади ловния си нож и да не разпори корема на Мълън в собствения му гараж. Вместо това започна усилено да го обработва с двата си юмрука. Ей на това викаха добра работа, ако те бива.

Накрая Джак престана да се движи и Дясната ръка нямаше пропуснат удар. Това подобри настроението му. Много скоро се почувства достатъчно добре, за да предаде едно съобщение, като думите диктуваха ритъма на неговата ярост.

— Никога… — ПРАС — … никога — ПРАС — … не се подигравай с хора, които те превъзхождат във всяко… — ПРАС — … всяко отношение — посъветва го той.

Дясната ръка чувстваше ужасна нужда да му изповяда и някои други истини, но по това време Джак беше почти в безсъзнание.

— А колкото до господин Нюбауър, можеш да му го кажеш сам.

С някаква част от подсъзнанието си Джак чу тези думи и си обеща, че ще го направи.

Но мъжът е черните шофьорски ръкавици все още не беше приключил. Той хвана Джак за косата и повдигна главата му.

След това прошепна в ухото му:

— Събирай си акъла. Идва ред на дядо ти. Той не може да ни се опре, Джак. Наистина е стар.