Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (62)

60.

Мой добър приятел стажува в новинарската емисия на една от най-гледаните телевизионни станции. Водещият предаването го харесвал и веднъж на чаша бира му разкрил тайната на успеха в ефир.

— Най-важното в този бизнес — казал водещият — е откровеността. Веднъж научиш ли се да я имитираш, останалото е лесно.

Бари Нюбауър зае мястото на Дана на свидетелската скамейка. Неговото амплоа не беше да имитира състрадание, а да се изтъква като Големия шеф. Всеки детайл от постановката — от кройката на лъскавия му черен костюм до извивката на долната му челюст и гъстата сива коса, трябваше да внуши, че това е човекът, който ви превъзхожда.

— Господин Нюбауър — започна Надя Алпър, — според един от барманите, нает специално за партито, следобеда преди това вие и госпожа Нюбауър сте водили дълъг и грозен спор. Бихте ли ни казали за какво спорихте?

— Спомням си, че имаше някакво спречкване — каза Нюбауър и сви рамене, — но не смятам, че беше нещо сериозно. Всъщност не мога да си спомня точно какъв беше поводът. Може би се е дължало на вълнението преди партито. Подозирам, че въпросният барман не е женен от двайсет и седем години.

— Ще успея ли да освежа паметта ви, господин Нюбауър, ако ви кажа, че същият този барман ви е чул по време на спора няколко пъти да споменавате името на Питър Мълън, при това придружено с ругатня?

Нюбауър сбърчи лице, опитвайки да си спомни случката.

— Не, съжалявам, това не е възможно. Не мога да си представя при какви обстоятелства неговото име би могло да бъде намесено в спор между мен и Кемпиън. Питър Мълън бе приятел на семейството ни дълго време. Ние считаме неговата смърт, независимо при какви точно обстоятелства е станала, за изключително трагична. Аз изразих съболезнованията си пред семейство Мълън. Посетих по-големия брат Джак в адвокатската фирма, където работеше, и надълго разговарях с него.

Като свидетел Нюбауър бе еталон за bon ton^[1]. Изправената му стойка, твърдият поглед, плътният глас и бавният, премерен говор като цяло създаваха впечатление за абсолютна достоверност. Да приемеш, че отговорите му не са стопроцентова истина, би изглеждало цинично и плод на съзаклятие.

Алпър беше настоятелна. Трябва да й се признае, че не се страхуваше от него.

— Можете ли да си спомните какво сте правили в деня, когато е умрял Питър Мълън?

— Сутринта прегледах няколко всекидневника, а следобеда доста неуспешно поиграх голф в „Мейдстоун“. После двамата с Кемпиън се приготвихме за партито.

— Можете ли да ни кажете какво сте правили по времето, когато е умрял Питър Мълън, около десет и половина вечерта?

— Бях в един кабинет на горния етаж и говорех по телефона — без колебание отговори Нюбауър. — Това си го спомням много добре.

Надя Алпър удивено поклати глава. Ние с Мак също.

— Има ли някаква причина, господин Нюбауър, така ясно да си спомняте един телефонен разговор и въобще да не помните караницата с жена си?

Бари Нюбауър изглеждаше непоклатим.

— Първо, това беше един много дълъг телефонен разговор, продължи малко повече от час. Дори си спомням, че се почувствах виновен, задето бях изоставил гостите си толкова дълго време.

— Та той е просто едно любящо човешко същество, дявол го взел! — тихо изрече Маклин.

— Имате ли някакви доказателства за този разговор?

— Да, нося копие от сметката за телефона. В нея е вписан седемдесет и пет минутен разговор, от десет часа и три минути вечерта до единайсет и седемнайсет минути. — Нюбауър връчи квитанцията на Надя.

— Можете ли да ни кажете с кого сте разговаряли, господин Нюбауър? — попита Алпър.

Нюбауър леко се поколеба, а Монтроуз изграчи:

— Възразявам.

Двамата адвокати погледнаха към Лилиън.

— Не се приема — каза съдията. — Моля, отговорете на въпроса.

— С Робърт Красуелър-младши — отговори Нюбауър. По устните му пробяга едва доловима усмивка, — главния прокурор на Съединените щати.

Отговорът пресуши последните запаси от енергия на публиката в съдебната зала. Някои от присъстващите станаха и си тръгнаха. Бари Нюбауър нехайно обходи с поглед аудиторията, откри ме и ми предложи ленивата си усмивка. Времето на дилетантите изтече, момчета.

Надя Алпър зададе още няколко въпроса и освободи Нюбауър. След това двамата адвокати уведомиха съда, че записаните свидетели са разпитани.

Съдия Лилиън дълго оправяше одеждите си, преди да се обърне тържествено към съда.

— При обикновени обстоятелства — каза Лилиън — аз бих отложил решението си за сутринта. Но в този случай повече размишления не са необходими. Следствието установи, че на двайсет и девети май Питър Мълън се е удавил поради нещастен случай или самоубийство. Съдебното следствие завърши, съдът се разпуска.