Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (34)

32.

В събота сутринта, малко преди десет, се събудих от приятните звуци на женски смях. С присъщия си чар на ласкател Маклин раздаваше недодялани комплименти. Съдейки по това, че прекрасният смях често прекъсва думи те му, комплиментите надали бяха чак толкова недодялани. Докато слизах надолу по стълбите, се питах коя ли е тази дама — достатъчно млада и красива, за да вдъхнови Маклин, — която бе решила да ни посети в събота сутринта.

Когато влязох в кухнята, видях Полин Грабовски да седи до масата и да ми се усмихва. Чувстваше се така уютно, сякаш цял живот бе наминавала вкъщи, за да си побъбри с Маклин.

— Имаме една посетителка — обяви Мак, — която признава, че е твоя приятелка. И е толкова красива, че дори не мога да я упрекна за това.

— Не предполагах, че харесваш жени с татуировки.

И аз — слисано каза Мак. Цели осемдесет години съм живял в лъжа.

Полин се закиска, личеше си, че е очарована от Мак.

— Моля те, не го насърчавай — рекох аз. — По-лошо е, отколкото да храниш животните в зоологическата градина.

— Добро утро, Джак — каза тя. — Не изглеждаш особено добре.

— Благодаря. Прекарах тежка нощ. Но макар да не ми личи, аз съм поне толкова щастлив да те видя, колкото и Мак.

— Е, изпий едно кафе. Направо е неземно. Предстои ни работа.

Налях си огромна чаша кафе и излязох да го изпия на задната веранда, а Полин седна до мен на най-горното стъпало на дървеното стълбище. След дългата тягостна нощ аз се наслаждавах на нейното почти ангелско присъствие. Изглеждаше така непринудено красива с трикотажната си фланелка, бермудите и червените маратонки, че единствената ми грижа бе да не я зяпам прекалено.

— Да пием за съвместната ни работа за каузата на добрите. Надявам се, че това няма да се окаже една огромна грешка от моя страна. — Полин измъкна два листа, на всеки от които имаше по един дълъг списък. — Ето имената на всички, които са присъствали на партито в Крайбрежната къща в Деня на загиналите — посочи тя по-дългия списък. — А това са хората, които са работили в къщата.

Някъде към края на първата третина от листа беше изписано „Питър Мълън — камериер“, следваше нашият телефонен номер.

— Как се сдоби с тези списъци? — попитах я аз. — Аз се опитвах, опитвах, но така и не успях. В момента цари истинска параноя.

— Имам един приятел, много талантлив и безскрупулен хакер. Трябваха му само адресът на организаторката на партито и наименованието на нейния уебсайт.

Настъпи неловко мълчание. Аз зяпнах Полин, макар че полагах големи усилия да не го правя.

— Защо ме гледаш така?

— Предполагам, че съм малко изненадан от решението ти да направиш това — отвърнах аз.

— И аз. Затова хайде да не гледаме зъбите на харизания детектив.