Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (61)

59.

Марси изгаси цигарата си и ние последвахме двамата Нюбауър и техните бодигардове в гимнастическия салон. Съдията Лилиън се опитваше да въведе ред. Той удари няколко пъти с чукчето си и гражданите на Монток прекъснаха ожесточените дискусии и неохотно се отправиха обратно към металните столове.

Още се настаняваха, когато Монтроуз извика Дана на свидетелската скамейка. Стомахът ми се сви.

— Всемогъщи боже! — промълви Мак. — Какво би могла да каже тя?

Дана тържествено отиде до скамейката. Както вече споменах, тя бе ослепителна тази сутрин. Сега, като се връщам назад, съзнавам, че изглеждаше също така солидна, сериозна и напълно достойна за доверие.

— Познавахте ли покойния Питър Мълън? — попита я Монтроуз.

— Да, много добре познавах Питър — отговори тя.

— От колко време?

— От двайсет и една години насам идвам тук всяко лято. Запознах се с Питър и неговото семейство доста отдавна.

— Съжалявам, че трябва да ви задам този въпрос, Дана, но били ли сте някога в интимни отношения с Питър Мълън?

Дана кимна утвърдително.

— Да.

Тълпата замърмори, но все още беше под въздействието на предишните свидетелски показания. Вече знаех за Питър и Дана, но беше ужасно неприятно да го чуя открито в съда.

— Колко дълго продължи тази връзка? — попита я той.

— Около шест месеца — каза Дана, като се размърда неловко на свидетелската скамейка.

Монтроуз въздъхна, сякаш и той преживяваше това толкова тежко, колкото и самата Дана.

— Бяхте ли все още в интимни отношения до времето на смъртта му?

О, господи, помислих си аз, става все по-лошо!

— Току-що бяхме скъсали — отговори Дана и погледна към мен. Знаех, че това е лъжа. Поне така си мислех. Но когато се опитах да уловя погледа й, тя отново го насочи към Монтроуз.

— Колко скоро? — попита той. — Знам, че това е тежко за вас.

— В същата нощ — отговори Дана с театрален шепот, — в нощта на партито.

— Какво прекрасно момиче имаш, Джак — рече Мак, без да си даде труд да погледне към мен.

Дана ми хвърли още един изплашен поглед и започна да плаче. В отговор аз се вторачих в нея уплашено. Коя беше тази жена на свидетелската скамейка? Имаше ли нещо вярно във всичко това?

— Питър го понесе много тежко — продължи тя. — Започна да се държи като смахнат. Счупи една лампа в къщата, събори един стол и избяга навън. Около час по-късно ми се обади и каза, че правя голяма грешка и че ние двамата трябва да останем заедно. Знаех, че е разстроен, но не предполагах, че може да направи нещо необмислено. Ако познавахте Питър, и вие нямаше да повярвате в това. Той се държеше така, сякаш нищо не можеше да го засегне. Явно съм грешала. Толкова много съжалявам за случилото се.

След това Дана зарови глава в ръцете си и зарида.

— Браво! — извика Гидли, който седеше няколко реда зад нас. — Брависимо! — След това скочи на крака и започна като луд да аплодира покъртителното изпълнение на Дана.