Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Beach House, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Савова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг
Заглавие: Крайбрежната къща
Преводач: Иванка Савова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Коректор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-084-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973
История
- — Добавяне
89.
Бил Монтроуз мигновено скочи от мястото си. С гъстата си коса, набитото тяло и резките ри, уверени движения той наподобяваше някой маестро в Линкълновия център на изкуствата. Застана неподвижно в средата на стаята. Съсредоточаваше се като диригент, който изчаква оркестрантите да се настанят по местата си.
— Госпожице Пауъл — попита я той веднага щом се изтръгна от унеса си, — получихте ли някаква компенсация за свидетелските си показания на съдебния процес миналото лято?
— Абсолютно нищо — отговори Пауъл. — Нито стотинка.
— Беше ли ви обещано нещо от Бари Нюбауър или от някой друг, действащ от негово име?
— Не.
— Някой размахваше ли под носа ви повишение, увеличение на заплатата, кабинет с хубав изглед, личен треньор или дори чифт обувки?
— Не! — дори още по-възмутено отговори Пауъл.
— Госпожице Пауъл, Джак Мълън е изпаднал в заблуждението, че има нещо скандално в това една амбициозна и талантлива личност като вас да бъде забелязана от корпоративния бос. Няма такова нещо. Не сте направили нищо, за което да се извинявате.
— Благодаря ви.
Станах от мястото си.
— Господин Монтроуз желае ли да зададе въпроси по същество?
— Да. Госпожице Пауъл, позволете ми да ви попитам защо се озовахте в тази съдебна зала днес следобед. Вие не сте дошли тук доброволно, нали?
— Разбира се, че не — каза Триша. — Никой от нас не е дошъл тук доброволно.
— Можете ли да ни кажете как дойдохте?
— Пътувах с колата си към къщи — отговори Пауъл, — когато един мъж се изправи на задната седалка. Той ме заплаши.
— Страхувахте ли се?
— А вие нямаше ли да се страхувате? Колата ми едва не изхвърча от пътя.
— След това какво стана?
— Той ме отведе до една къща, после насила ме набутаха в някакъв млекарски камион заедно с вас и семейство Фицхардинг.
— Колко време бяхте затворена в този млекарски камион?
— Близо седем часа.
— А сега свободна ли сте да си тръгнете? — попита я Монтроуз.
— Не.
— Ако господин Мълън позволи, госпожице Пауъл, можете да се върнете на мястото си.
— Благодаря.
След като Триша Пауъл се оттегли, Монтроуз се обърна с лице към камерата. Изглежда, се канеше да произнесе реч, когато на лицето му се изписа силна тревога. Долната му челюст направо увисна.