Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

67.

След като прекоси площад „Юниън“, Сами още веднъж крадешком хвърли поглед назад и зърна Джак на около една пряка разстояние.

Без да ускорява темпото, той продължи на запад. Точно преди да стигне до Седма, се шмугна под едно ниско циментово стълбище и изчака старият му приятел и съгражданин да профучи покрай него.

Щом Джак прекоси авенюто, Сами спринтира към центъра на града. Измина пет преки, без да погледне назад. После за последен път зави на запад. В края на следващата уличка имаше малък парк.

Намери една по-отдалечена пейка и се излегна по гръб на нея.

Цял час лежа в сумрака, невидим и бездомен. Слушаше как свистят гумите на такситата, носещи се нагоре по Десето Авеню, как крещят хлапетата из парка, пуснати на свобода като гълъби от техните дебели и спокойни бавачки от Карибите.

Сами размишляваше какви бяха шансовете да срещне Джак в едно магазинче за дрехи втора ръка в Ийст Вилидж. Горе-долу същите като да налети на него в някой бар за мазохисти. Е, този свят беше пълен с изненади. И то не какви да е, повечето могат да ви извадят очите. Трябваше да внимава. Наистина да внимава. Напоследък имаше чувството, че го следят.

Даде почивка на краката си, докато две смени от бавачки дойдоха и си отидоха. После се измъкна от парка и тръгна надолу по Десета, покрай потъналите в зеленина общежития на Духовната семинария. Разходи се в сенките на железопътния прелез, където дори в ранния следобед дългокраки травестити с широки рамене бяха заложили въдиците си в очакване на пътници, склонни да се приберат у дома по дългия път.

На Осемнайсето Авеню зави на изток покрай гаражите за таксита и няколко минути по-късно влезе в апартамента си. Сами беше наел апартамент в един огромен новопостроен блок в Челси и се оказа единственият бял в сградата. Но както се изразяваха съседите му, това беше хубава колибка. Че къде другаде човек можеше да наеме апартамент с една спалня и малка тераса на двайсет и четвъртия етаж за хиляда и четиристотин долара месечно? В Екрън, щата Охайо, ли?

Изкачи се с асансьора на двайсет и четвъртия етаж, размишлявайки за случайната си среща с Джак Мълън. Божичко! Това може би беше предзнаменование да напусне града, да отиде на Южния бряг и да наеме фризьорски стол в някой ексцентричен салон на Колинс Авеню. Той слезе от асансьора на двайсет и четвъртия етаж и тръгна по безкрайния коридор, единственото нещо в тази сграда, което го караше да тръпне от страх.

Сами завъртя ключа. Внезапно двама мъже излязоха от скривалището си до шахтата за отпадъци. Той разпозна Франк Волпи.

— Охо, имаш нужда от подстригване, Франк.

Волпи блъсна главата на Сами във вратата, а другият го ритна отстрани. Беше един от блюдолизците, които убиха Питър. Изведнъж Сами разбра, че няма да успее да стигне до Южния бряг.

Може би затова реши да не им казва нищо, нищичко. Следващите няколко часа Волпи и другият тип се редуваха в опитите си да го пречупят, а те наистина имаха талант за това. Но Сами удържа на клетвата си. Може би от уважение към Питър, а донякъде и заради Джак. Не можаха да изтръгнат от него дори звук.

Дори когато завряха главата му в запушената тоалетна. Дори когато изпекоха ръката му на пламъците на газовата печка. Дори когато го изведоха на лъснатия бетонен балкон с изглед към Осемнайсета улица.

И го хвърлиха от него.