Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

61.

Съдът беше разпуснат в четири и четирийсет следобед. Пристигнах в „Шагуонг“ точно в пет. Седнах в единия край на бара и помолих Майк да ми налее шест чаши „Джеймисън“.

Без да му мигне окото, той грабна шест чаши, подреди ги с професионална точност и ги напълни до ръба.

— Аз черпя — каза Майк.

— Щях да поискам седем, ако знаех — рекох аз. Усмихнах се за първи път през този ден.

Майк добави седмата чаша и я напълни.

— Шегувах се.

— И аз.

Докато той се погрижи да обезпечи пълния курс на ирландското ми лечение, аз си припомнях самодоволната усмивка, с която Монтроуз ме дари на излизане от съдебната зала. Тя изразяваше по-скоро отвращение, отколкото радост. Защо, като че ли питаше той, единствен ти в тази зала не можа да разбереш, че правосъдието не е нито мистерия, нито игра на зарове, а голяма покупка? Похарчи парите си тайно и разумно и си свободен. Ето така ставаха нещата в Америка в наше време. Кой знае? Може би винаги е било така.

През следващите час и половина-два аз усърдно работех отляво надясно. Вдигах наздравица за всеки купен свидетел от парадното шествие на клетвопрестъпниците. Вдигнах чаша за Триша Пауъл, несъмнено „Служителка на месеца“ на „Мейфлауър“, друга — за добрия доктор Джейкъбсън, съдебен лекар илюзионист от Лос Анджелис. Или както Мак го определи, „курва с богата биография“.

Моята стара любов Дана заслужаваше две чаши „Джеймисън“. Първата, задето бе изминала целия този път от Европа дотук само защото й липсвах. Втората — за заслужаващото „Оскар“ изпълнение днешния следобед.

Почти без да забелязвам хората наоколо, аз пиех и се пържех на бавен огън в очакване да настъпи желаното вцепенение и да парализира яростта ми. Предполагам, че това се случи някъде около втората чаша в чест на Дана, четвъртата за четирийсет минути.

Макар в случая да не съм най-надеждният свидетел, спомням си, че се появиха Фентън и Ханк и един след друг ме прегърнаха, но като усетиха, че не си падам по серийните прегръдки, побързаха да ме оставят на моето самолечение. Те просто се опитваха да постъпят правилно.

При поръчката на питиетата бях включил и тост за Джейн Дейвис, но когато й дойде редът, вече бях повече притеснен, отколкото ядосан. На връщане от тоалетната спрях пред телефонния автомат и оставих едно малко нечленоразделно съобщение на телефонния й секретар.

— Ти не си виновна, Джейн — изкрещях, надвиквайки шумотевицата. — Вината е моя. Изобщо не биваше да те забърквам в тая гнусотия.

Именно тогава видях не кого да е, а Франк Волпи. Стоеше по-назад и чакаше да освободя телефона.

— Моите поздравления, копеле — каза той.

После се ухили и си тръгна, преди да успея да изтърся нещо.

Върнах се на бара и вдигнах тост за Франк. Беше присъствал от самото начало и изпълнението му бе съвършено.

— За Волпи! — казах аз и пих.

Номер шест беше за самия Бари Нюбауър. Реката от уиски бе отпушила поетичните ми наклонности и аз съчиних един куплет за случая. Бари Нюбауър е кучи син, амин!

Това трябваше да бъде последната ми чашка, но благодарение на Майк ми оставаше още един лъскав сребърен куршум. Опасявах се, че ще трябва да пия за нещо така неуловимо и аморфно като Системата. Тогава си спомних за главния прокурор Робърт Красуелър-младши. Дори аз трябваше да отдам дължимото на Монтроуз заради начина, по който изтъкна финалната реплика чрез фалшивото си възражение. Каква елегантност. Дърпаше струните на Надя Алпър като да беше Страдивариус. Каква класа! Какъв победител!

След последния тост вертикалите и хоризонталите на картинката се разместиха. Всъщност цялото помещение се въртеше. Оправих проблема с помощта на две бири. Клин клин избива. После направих няколко опита да оставя на Майк бакшиш от четирийсет долара. Той непрекъснато ги пъхаше обратно в горното джобче на ризата ми, докато най-накрая не се запрепъвах към вратата.

Две преки по-надолу спрях до един телефонен автомат и отново се обадих на Джейн. Не можех да забравя ужасното изражение на лицето й. Канех се да й оставя един малко по-интелигентен вариант на първото си послание, когато тя вдигна слушалката.

— Всичко е наред, Джейн — казах аз.

— Не, не е наред. Божичко, Джак! Съжалявам. Съжалявам. Те дойдоха в къщата ми.

— И без това нямаше да промениш нещата.

— Тогава кой би могъл! — Гласът й звучеше истерично.

Четирима летовници минаха покрай мен и се качиха в един сааб кабрио.

— Джейн, закълни ми се, че няма да извършиш някоя глупост.

— Не се притеснявай. Но има нещо, което трябва да ти кажа. Не го направих по-рано, защото не виждах смисъла. Наред с всички онези тестове на Питър, аз му направих и изследвания на кръвта. Джак, брат ти беше HIV позитивен.