Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (77)

75.

Дадох на Монтроуз само две секунди, за да се съвземе от шока. След това още веднъж го ръгнах във врата с дулото на пистолета. Беше приятно.

— При знака „Стоп“ завий надясно — наредих аз. — Прави точно каквото ти казвам, Монти.

Той забави на завоя и срещна погледа ми в огледалото. Беше невероятно колко бързо успя да заличи паниката от лицето си и отново да си наложи маската на Големия човек от Големия свят. В рамките на трийсет секунди той бе убедил себе си, че всичко в общи линии е под контрол.

— Нали съзнаваш, че това, което току-що направи, е отвличане или може да бъде изтълкувано като такова. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Джак?

— Завий наляво — казах аз.

Монтроуз послушно подкара по Фърдър Лейн, а луната ни следваше, надничайки през надвисналите клони на огромните брястове. Колкото и да е невероятно, самоувереността му растеше. Сякаш се намираше в продълговатия си кабинет с лъскави тъмни стъкла на прозорците и трябваше само да натисне едно малко копче, за да доприпка Лора Ричардсън заедно с охраната.

— Предложих ти изглед към половината Манхатън — напомни ми той. Ти провали всичко. Нищо не разбираш, Мълън.

— Напълно си прав, Монти. Много добре си спомням.

Отделих дулото на пистолета от врата му, заврях го в ухото му и дръпнах назад спусъка. Чу се прещракване.

— Това е един гаден стар пистолет. На твое място щях да съсредоточа цялата си енергия, за да избягвам дупките по пътя. Надясно.

Монтроуз се сви и изръмжа, а когато погледнах в огледалото, отново се беше преобразил.

— Пак наляво — казах аз и поехме по Дефорест Лейн към брега.

— Третото шосе вдясно.

Той прилежно насочи колата към алеята пред една схлупена селска къща и спря. Дадох му превръзка за очите и му казах сам да си я сложи. Ръцете му трепереха почти толкова силно, колкото и ръцете на Джейн Дейвис на съдебното разследване.

— Завържи я здраво — рекох аз. — Искам да те изненадам.

Вкарах го в къщата, завъртях го няколко пъти из кухнята и го изведох във вътрешния двор с висок тухлен зид. От другата, му страна, на моравата, чакаше голям товарен автомобил за мляко.

Отворих задната врата и набутах Монтроуз вътре при другите трима заложници, вързани и с превръзки на очите. Това бяха Триша Пауъл — звездата от съдебното разследване на смъртта на брат ми, и Том и Стела Фицхардинг, най-добрите приятели на Нюбауър.

Затръшнах вратата на камиона за мляко и оставих четиримата в пълна тъмнина.