Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

68.

Трийсет минути след като загубих Сами, аз все още продължавах да скитам като замаян из Челси. Най-накрая се оттеглих в едно сепаре в някакво кафене на Девета. Реших да се порадвам на онова, което имах. Много отдавна не беше ми се случвало някой, когото съм смятал за мъртъв, да се окаже жив.

Изпих едно кафе и тръгнах обратно към магазинчето на Ферди. Може би Сами и по-рано си бе купувал оттук дрехи. Може би използваше кредитна карта или бе оставил телефонния си номер. Не беше много вероятно, но само това ми дойде наум, а и имах нужда да походя.

На ъгъла на Осемнайсета една млада майка седеше на ръба на голяма каменна саксия за цветя. Чуруликаше като птичка и вдигаше детенцето над главата си.

Само миг наблюдавах блаженството на тази градска Мадона с младенеца, в следващия тя изпищя, вторачена в небето, стисна бебето си и хукна.

Вдигнах поглед нагоре.

Отначало си помислих, че това е една огромна черна найлонова торба с боклук, изпаднала някъде от горните етажи. Докато падаше, забелязах ритащите крака, махащите ръце и проблясващите бели участъци. Познах, че е Сами, миг преди да се удари в паважа.

Ужасяващият тъп звук стъписа всички минувачи по улицата. В продължение на няколко удара на сърцето Челси стана по-тих от всякога в този слънчев делничен следобед.

Един бял лексус, паркиран наблизо, панически блесна с фаровете си. След това алармената му система започна да вие.

Едно местно хлапе се приближи с лъскавия си велосипед БМХ, впери поглед в проснатия на улицата непознат и в червеното петно, което се разрастваше около него, и побърза да изчезне. Пристигнах веднага след него и прекарах около една минута насаме със Сами. Името на шофьорската книжка в портфейла му беше Винченцо Николо. Но това беше Сами. Нараняванията по лицето му бяха същите като на Питър. По ръцете му имаше пресни изгаряния.

— Съжалявам! — прошепнах аз.

След минута вече бях едно анонимно лице сред кръга от граждани, обзети от извратено любопитство. След пет минути зяпачите станаха цяла тълпа. Когато чух воя от сирените на приближаващите се полицейски коли, аз се измъкнах от тълпата и се отдалечих.

Дори бях доволен, че Сами бе паднал до мен. Поне имах възможността да го докосна за последен път, преди да умре.