Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

8.

Застанал в благоуханната сянка на високо вечнозелено дърво, Рори Хофман, едър мъж с грозен белег на лицето, наблюдаваше как линейката потегля и повежда кервана от автомобили далеч от брега. Докато червените задни светлини се мяркаха сред дърветата, той цъкаше с език и поклащаше глава. Каква шибана бъркотия. Бедствие от първа степен.

Официално той беше шеф на охраната, но толкова често му се налагаше да се оправя с подобни деликатни работи, че бе заслужил прякора Дясната ръка. Хофман го смяташе за прекалено надут. Всъщност беше нещо като прислужница или по-скоро дежурният чистач от службата за почистване по домовете.

И ето го тук, за да оправи тази гадна бъркотия.

Знаеше, че няма да е лесно. Никога не беше лесно. Сред дребните прозрения, до които бе достигнал в службата си, имаше едно: насилието винаги оставя петно. И когато той с много усърдие и ловкост успяваше да изличи петното, самото усилие оставяше собствената си издайническа следа. Това означаваше, че работата ти никога не е напълно завършена.

Дясната ръка излезе от прикритието на дърветата и тръгна по настланата с чакъл алея за коли, усещайки болезнено допира на камъчетата през тънките подметки на шофьорските си обувки. Изсумтя, като си помисли за този пазарен ентусиазъм. Пробутват ти чифт толкова тънки обувки, че едва стъпваш с тях. Наричат ги шофьорски обувки. Гениално. И ето че той носи точно такива.

Приближи се до мястото, където колите се бяха качили на алеята. А след това проследи отпечатъците от гумите обратно по пясъка. Сякаш половината плаж се беше изсипал в копринените му чорапи. Под светлината на пълната луна океанът изглеждаше прекрасен и внушителен. В типичен шекспировски стил. Сякаш цялата планета съпреживяваше така наречената трагедия.

Въпреки ярката светлина на луната, той натисна копчето на джобното си фенерче и започна да търси следи от стъпки сред дюните. Самите плажове бяха обществени. Нямаше начин да забраниш на хората да идват тук. Макар че в повечето случаи те се съобразяваха с надписите „Минаването забранено“, човек не можеше да е напълно сигурен в това.

В северната част всичко беше наред. Навярно тази нощ щеше да е изключение от правилото. Сцената можеше да се окаже чиста.

Първите десет метра сред дюните не откри нищо. После зърна един фас… и още един. Това не беше добре. Всъщност беше много лошо.

Имаше чувството, че го наблюдават, и когато затвори очи, чувствителният му нос улови мирис на сяра от запалена кибритена клечка, който все още се носеше във въздуха. О, господи!

Следи от ботуши го отведоха до едни храсталаци сред дюните. Зад тях имаше още следи и още фасове. Някой, който и да беше той, се бе установил тук за известно време.

Той клекна и прибра три фаса в малка найлонова торбичка, каквито използваха полицаите. А също и другите, за които се предполагаше, че са такива.

В този момент лъчът на фенерчето освети смачкана яркожълта кутия в пясъка. „Кодак“.

Божичко, някой беше снимал!