Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

39.

Полин не беше се чувствала така през целия си живот. Нищо подобно. Когато двамата с Джак излязоха от „Роза Мексикана“, тя се усещаше уязвима и беззащитна.

— Всъщност струва ми се, че не бива да се връщаме заедно на работа — обяви тя.

Джак едва-едва се усмихна в отговор, а Полин използва объркването му и изчезна надолу по улицата. Без да се обръща назад, тя зави на запад по Трето Авеню, измина десет преки по посока центъра на града, след това отново сви на запад и стигна до Централна гара, където влак номер 6 я чакаше с отворени врати.

Веднага щом вратите се затвориха, душевното й равновесие се възстанови. Винаги й беше приятно да пътува към центъра на града. А това, че се бе озовала във влака по средата на деня, я караше да се чувства като ученичка, избягала от училище.

Слезе от влака на Канал Стрийт и продължи пеш към центъра, докато не стигна до тежките порти на бившата фабрика за колани на Франклин Стрийт.

Последваха две позвънявания по телефона и тя се качи в служебния асансьор, чиито врати се отвориха направо на голия таван, обсипан с пъстра колекция артефакти, илюстриращи ексцентричната биография на собственичката си. Полин премина покрай прашна маса за масажи, виолончело и циркови кокили и се насочи към квадрата от светлина върху отсрещната стена.

Едва когато стигна дъното на помещението, забеляза къдрокосата глава на сестра си Мона, наведена до лампата на работната си маса. Запояваше игла към кръгла златна обеца, украсена с нещо като релефни йероглифи.

Преди две години Мона беше захвърлила танцовите си пантофки, за да ги замени със сигурната кариера на дизайнерка на авангардни бижута. През последните няколко месеца нейните обеци, колиета и пръстени, направени на основата на истински отливки от капак за шахта, превзеха скъпите бутици на Манхатън и Лос Анджелис.

Мона не забеляза посетителката, докато Полин не седна на пейката и не се потърка в нея подобно на любвеобилно настроена сиамска котка.

— И тъй, как му е името? — попита Мона, без да откъсва поглед от двайсет, и четири каратовата златна обеца.

— Джак — каза Полин. — Казва се Джак. Той е страхотен.

— Можеше да бъде и по-лошо — отвърна Мона. — Например Джон или Чък.

— Вероятно. Говорила съм ти за него — онзи тип от службата, дето живее с дядо си, а брат му сигурно е бил убит. Познавам го от три месеца и вече ме кара да правя такива неща, че мога да загубя всичко, което имам. Но онова, което направо ме побърква, е, че се притеснявам повече за него, отколкото за себе си. Мона, той наистина има и кураж, и съвест.

— Ти май си падаш по пениса му. Така ли е?

— Абсолютно. Макар че още не съм го виждала. Но той е много сладък. И най-хубавото е, че сякаш не го съзнава.

— Типично в твоя стил — каза Мона. — И така, какво искаш да чуеш?

— Няма смисъл да ми казваш нищо. Просто имам нужда да ме прегърнеш.

Мона изключи поялника, смъкна ръкавиците си и прегърна своята чаровна, умна и изключително романтична сестра.

— Внимавай — каза тя. — Това е прекалено хубаво, за да е истина, имам предвид този твой Чък.