Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (59)

57.

Всичко това изведнъж стана просто непоносимо. Ако аз бях на мястото на областния прокурор, на такъв кръстосан разпит щях да подложа доктор Джейкъбсън, че направо да лудне. Щях да поискам да каже на съда колко пъти е бил свидетел експерт на „Нелсън, Гудуин и Микел“ през последните пет години (четирийсет и осем), каква е била дневната му тарифа ($7500) и на час ($300), както и да назове любимия си нюйоркски ресторант („Готам бар & грил“) и любимия си ордьовър (плато с телешко месо, $48).

За да бъда напълно обективен, щях да го попитам дали тези четирийсет и осем дни работа за „Нелсън, Гудуин и Микел“ му дават право на пенсия (не) и дали някога е изразявал експертно мнение, без да му плащат (разбира се, че не).

Надя Алпър реши да не продължава разпита в тази трудна посока. Вероятно предполагаше, че Лилиън ще я отреже. А може би смяташе, че колкото по-скоро призовем нашия експерт на свидетелската скамейка, толкова по-добре. Каквито и да бяха причините, салонът кипеше от справедливо възмущение, когато тя призова доктор Джейн Дейвис на свидетелската скамейка.

Най-сетне щяхме да чуем свидетелски показания, които не бяха купени, и Монток щеше да приветства един от своите. Тъкмо затова бяхме дошли на това съдебно разследване — за разнообразие да чуем истината.

Дори Надя Алпър изглеждаше в по-добро настроение, когато зададе въпроса:

— Доктор Дейвис, моля ви, кажете ни каква е вашата роля в това разследване.

— Аз съм патолог на хънтингтънската болница и главен съдебен лекар на окръг Съфък — отговори Джейн.

— Значи, за разлика от доктор Джейкъбсън, вие действително сте прегледали трупа на Питър Мълън, нали така?

— Да.

— Колко часа посветихте на този преглед?

— Над шейсет.

— Това не е ли повече от обичайното?

— Аз съм израснала в Монток, познавам семейство Мълън, тъй че в случая бях особено прецизна — отговори Джейн.

— Какъв доказателствен материал взехте под внимание?

— В допълнение към подробния физически оглед аз направих многобройни рентгенови снимки, взех проби от белодробна тъкан и ги сравних.

— И според доклада, който държа в ръката си, вие сте стигнали до заключението, че господин Мълън не се е удавил, а е бил пребит до смърт. Цитирам: „Смъртта на Питър Мълън е настъпила в резултат на многобройни удари по шията и главата, нанесени с юмруци, с крака или някакъв тъп предмет. Рентгеновите снимки показват два напълно отделени прешлена на гръбначния стълб, а нивото на сатурация на белодробната тъкан показва, че жертвата е престанала да диша, преди да стигне до водата“.

— Такива бяха моите заключения — каза Дейвис, която изглеждаше нервна, и дълбоко си пое дъх. — Но след допълнителен размисъл и анализ, както и с помощта на богатия опит на доктор Джейкъбсън, аз стигнах до заключението, че тези първоначални заключения са били неправилни и че данните наистина сочат, че става въпрос за удавяне. Съзнавам, че преценката ми е била повлияна от факта, че съм близка на семейството на починалия.

Докато Джейн Дейвис излагаше последните си съсипващи показания, гласът й изтъня и като че ли всеки момент щеше да секне. Тя остави Алпър на произвола на съдбата. Надя Алпър изгуби дар слово. И аз не можех да повярвам на онова, което току-що бях чул. Нито пък тълпата в гимнастическия салон. Хората се оглеждаха на всички страни.

— Колко ти платиха, скъпа? — попита една жена, чийто син беше съученик на Питър.

— Надявам се да са й платили повече, отколкото на доктор Джейкъбсън — извика Боб Шо, собственикът на деликатесния магазин на главната улица. — На него не му се е налагало да продаде приятелите си.

— Оставете я на мира — най-накрая се обади Маклин от мястото си. — Те са я притиснали. Заплашили са я. Слепи ли сте, дяволите да ви вземат?

Лилиън заудря с чукчето си и гръмогласно призова за тишина, а когато и това не помогна, обяви едночасова почивка.

В суматохата Джейн Дейвис бе успяла да напусне свидетелската скамейка. Изтичах подире й, но само видях как колата й излетя от задния паркинг.