Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (2)

2.

Едва ли си мислите, че мотоциклетът е място за кротки размишления. А и аз обикновено не си падам по тази част, предпочитам да отстъпя мисловната дейност на батко Джак, студента по право от Айви Лийг^[1]. Обаче напоследък, кача ли се на мотоциклета, веднага се сещам за разни други неща. Може би защото на мотоциклета си сам с главата си и никой друг.

А може би това съвсем не се дължи на мотоциклета, просто съм започнал да остарявам.

Със съжаление трябва да си призная, че точно вчера навърших двайсет и една.

Но каквато и да е причината, аз препускам като на гигантски слалом през тоя ояден баровски квартал със сто и петдесет километра и започвам да си мисля дали да не взема да цъфна тук и да стана жител на едно от най-богатите местенца на света.

След като изминавам още километър-два по нагорнището, вече виждам светлините на партито в имението на Нюбауър, искрящи в идеалната нощ на Ийст Енд, и изпитвам онова вдъхновяващо чувство на очакване, което винаги ме обзема в началото на всяко ново лято в Хамптънс.

Самият въздух, наситен със соления дъх на прилива и със сладкия аромат на зюмбюли, е натежал от възможности. Портиерът ме посреща ухилен до ушите и ми прави знак да премина през вратите от ковано желязо.

Ще ми се да можех да ви кажа, че мястото е някак си прекалено лъскаво и натруфено, но то всъщност съвсем не бие на очи. От време на време богатите могат да те изненадат по този начин. Това е един от онези парцели, които според брокерите на недвижими имоти се появяват на пазара веднъж на двайсет години — пет хектара красив пейзаж, прекрасни, скрити зад жив плет градини, които се спускат надолу към девствения плаж с бял пясък.

В края на покритата с фин чакъл алея се издига къщата, която има разгърната площ от 4250 квадратни метра и всичките й стаи са с изглед към морето, с изключение на винарската изба, разбира се.

Партито тази вечер е сравнително скромно — около 180 души, но всички значими личности на сезона са тук. Поводът е току-що обявеното от Нюбауър „присъединяване“ на компанията на шведския производител на играчки Бьорн Бонтаг ($ 1.4 милиарда) към холдинга. Ето защо тази година събитието е в четвъртък, само семейство Нюбауър може да си позволи да пробута такъв номер.

Сред колекцията от пухкави лъвове и тигри играчки, тиражирани от Бьорн Бонтаг в стотици хиляди екземпляри, се разхождат множество кръвожадни хищници от джунглата на реалния живот: изпечени мошеници, командоси, охранени шопари със съмнителни капитали и последните интернет милиардери, повече от които са на годините на третата съпруга на някой корпоративен бос. Забелязвам представители на тайните служби, които обикалят наоколо с издути спортни сака и радиослушалки в ушите; предполагам, че има някой и друг сенатор. Пръснати навред като специални подаръци за гостите, се разхождат най-страхотните модни дизайнери, които имат само собствени имена; прочути рапъри, както и всички звезди на НБА, които е успял да изрови професионалният спец по организиране на партита.

Но не ми завиждайте чак толкова. И аз не съм в списъка на гостите.

Дошъл съм тук, за да паркирам коли.