Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (40)

38.

През цялата седмица в службата гледах да си държа главата наведена. В най-буквалния смисъл на думата. Предположих, че ако не я виждат да наднича от офиса ми, няма да я отсекат. Не ви го препоръчвам като дълготрайна стратегия в кариерата, но на този етап не гледах стратегически на „Нелсън, Гудуин и Микел“, нито на каквото и да било друго.

Тъй като все още не бяхме получили отговор относно делото на Калтака, имах много време да размишлявам върху предстоящото разследване.

Рано сутринта в четвъртък ми се обади Полин и ме помоли да се срещнем на обяд. Каза ми, че е „важно“, а Полин няма навика да преувеличава. Предложи едно по-изолирано заведение на Първо Авеню — „Роза Мексикана“.

Когато пристигнах, заварих я да седи на една ъглова маса съвсем в дъното. Както обикновено, носеше тъмен костюм и косата й беше вързана на конска опашка. И както обикновено, изглеждаше страхотно. Но също така изглеждаше притеснена или може би бързаше.

— Добре ли си?

Не бях я виждал почти цяла седмица и ми липсваше. Полин, която можеше да се справи с всяка ситуация, ми се струваше изнервена. Може би се канеше да ми каже, че е направила голяма грешка, като се е съгласила да работи по случая на Питър, и най-накрая е възвърнала здравия си разум. Може би я бяха заплашили.

— Колкото повече се ровя в досието на Нюбауър — шепнешком каза Полин, — толкова повече гадости откривам.

— По-големи гадости от хвърлянето на млади момичета в морето?

— Пропилях повече време, отколкото мога да си позволя, за да проуча миналото му. Стигнах до времето, когато все още е живял в Брйджтоп. Това не е просто Гринуич и парцели по два хектара. Говоря ти за гангстери и проекти за строеж. През 1963-а и отново през 1965-а — продължи Полин, — когато Нюбауър бил на двайсет и няколко години, той и един тип на име Бъни Левин били арестувани за изнудване.

— Значи има криминално досие? Това е страхотно.

— Не е страхотно. И в двата случая всички обвинения отпаднали, тъй като ключовите свидетели на обвинението изведнъж променили показанията си. Един от свидетелите просто изчезнал.

— Значи не можем да използваме тези неща за разследването?

— Не това имам предвид, Джак.

— Ако искаш да се откажеш, Полин, моля те, просто ми кажи. Ти вече ми помогна страшно много. Разбирам какво искаш да ми кажеш за Нюбауър.

Лицето й се разкриви и аз си помислих, че всеки миг ще се разплаче. Но тя само поклати глава.

— Аз говоря за теб, Джак. Послушай ме. Тези хора просто ликвидират проблемите.

Исках да се наведа напред и да я целуна, но тя вече изглеждаше достатъчно изплашена. Идеята не ми се видя добра. Най-накрая се пресегнах под масата и докоснах ръката й.

— Това за какво беше?

— Задето не ти пука.

— Искаш да кажеш, задето ме е грижа.

— Да, задето те е грижа.