Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

90.

Разтревоженият поглед на Монтроуз проследи Джейн Дейвис, която прекоси стаята с уверена походка.

Джейн носеше елегантен черен костюм и не изглеждаше ни най-малко нервна или изплашена, както бе изглеждала по време на процеса. Тя изгледа втренчено Монтроуз, а след това се обърна директно към Бари Нюбауър.

За да покаже, че никак не е разтревожен, Нюбауър й се усмихна самоуверено. Джейн му отговори с лека, спокойна усмивка.

— Народът призовава доктор Джейн Дейвис — обявих аз, а тя отиде при Фентън, който я чакаше с Гидеоновата библия[1] на семейството си.

По време на съдебното разследване ръцете й непрекъснато трепереха, но сега тя изглеждаше съвършено спокойна. Положи длан върху червената кожена подвързия на Библията и се закле да каже истината.

— Доктор Дейвис — започнах аз, щом тя седна, — даваме си сметка за евентуалните последици от свидетелските показания, които ще дадете днес. Благодарни сме ви.

— Тук съм по собствено желание — каза тя. — Не е необходимо някой да ми благодари.

След това Джейн Дейвис си пое дълбоко дъх и се облегна назад.

— Доктор Дейвис, бихте ли казали на съда какво образование имате?

— Разбира се. Завърших гимназията в Ийст Хамптън през 1988 година с най-висок успех във випуска и освен това получих наградата „За национални заслуги“. За период от десет години аз бях единствената ученичка в града, приета в Харвард направо от гимназията, но тъй като не можех да си позволя учебната такса, постъпих в „Съни Бингхамптън“.

— Къде получихте висшето си образование?

— Учих в Харвардския медицински колеж, а стажа си карах в Университетската болница на Лос Анджелис.

— Какво работите в момента?

— През последните две години съм главен патолог на болницата в Лонг Айланд, а също така и главен съдебен лекар на окръг Съфък.

— Ваша чест — казах аз, обръщайки се към Мак, — народът предлага Джейн Дейвис като свидетел — експерт по патология и съдебна медицина.

Мак се обърна към Монтроуз, който все още изглеждаше възбуден.

— Сигурен съм, че господин Монтроуз няма възражения срещу свидетелските показания на Джейн Дейвис, тъй като самият той я нарече свидетел експерт в началото на процеса. Прав ли съм, господин адвокат?

Монтроуз кимна объркано и изломоти:

— Нямам възражения.

— Доктор Дейвис — продължих аз, — вие ли правихте аутопсия на Питър Мълън?

— Да.

— Доктор Дейвис, преди вие да влезете в съдебната зала, госпожица Пауъл описа как е била отвлечена и принудена да даде показания на този процес. Надявам се, че ще споделите вашите собствени преживявания преди съдебното разследване?

Тя кимна утвърдително.

— В нощта преди да свидетелствам, един мъж влезе с взлом в къщата ми. Аз спях в леглото си. Той ме събуди и пъхна пистолет между бедрата ми. Каза, че бил загрижен за това какви ще бъдат свидетелските ми показания. Бил изпратен „да ме подготви“. Заплаши ме, че ако изтърва нещо ненужно на съдебното разследване, ще се върне, ще ме изнасили и ще ме убие.

За първи път откакто беше влязла в стаята, Джейн наведе глава и впери поглед в пода.

— Съжалявам, че трябваше да преживееш това, Джейн.

— Зная.

— Какво направи в съда на следващия ден? — попитах я аз. — По време на процеса.

— Лъжесвидетелствах — силно и ясно отговори Джейн и продължи: — Документацията от аутопсията на Питър Мълън включва двайсет и шест рентгенови снимки; проби от половин дузина биопсии и подробни кръвни и лабораторни изследвания. Питър имаше деветнайсет счупени кости, включително на двете ръце над лактите и двете китки, осем пръста на ръцете и шест ребра. Имаше две фрактури на черепа и два пукнати гръбначни прешлена. В някои случаи ударите бяха оставили толкова ясни белези от юмруци и ритници, че бяха като отпечатъци. Освен това белодробната тъкан на Питър не беше като на удавник. Нивото на сатурация[2] беше като на човек, който е бил хвърлен във водата, след като е престанал да диша. Данните, че Питър Мълън е бил ритан и пребит до смърт, а след това завлечен във водата, бяха недвусмислени. Това, че Питър Мълън е бил убит, е толкова несъмнено, колкото и че аз седя сега тук.

Бележки

[1] Библия, разпространявана от християнската организация „Гидиънс Интернешънъл“. — Б.р.

[2] Процес на насищане на течности с газ. — Б.р.