Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Beach House, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Савова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг
Заглавие: Крайбрежната къща
Преводач: Иванка Савова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Коректор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-084-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973
История
- — Добавяне
10.
През нощта някой беше докарал мотоциклета на Питър вкъщи. Стоеше на алеята за коли подобно на някакъв гигантски гущер, излязъл да се припича на слънцето. Беше толкова типично за Питър да влезе в дългове заради някаква движеща се статуя. Дори и да успеехме да го продадем на добра цена, пак щяхме да дължим на банката две-три хиляди долара. Но трябваше да призная, че е красавец, а табелката с регистрационния номер ме накара да се усмихна: 4NIC8. Аха, такъв си беше Питър.
Качих се на стария черен пикап с надпис „Строителна фирма Мълън“ на вратата и потеглих за малката тухлена сграда на № 27, където се помещаваше Ийстхамптънското полицейско управление. Паркирах точно до черния джип на Франк Волпи.
На регистратурата беше сержант Томи Харисън. Той стисна ръката ми и ми каза колко много съжалява за случилото се с Питър.
— Аз много харесвах брат ти, Джак.
— Именно за това съм дошъл да говоря с Волпи.
Харисън отиде отзад да намери Волпи, но след две минути се върна със сконфузен вид.
— Детективът е много по-зает, отколкото си мислех. Смята, че ще бъде натоварен през целия следобед.
— Няма значение, Томи. Ще чакам. Важно е.
Четирийсет минути по-късно дежурният сержант ми повтори същото. Излязох навън. След това отново влязох в Ийстхамптънското полицейско управление. През задната врата.
Кабинетът на Волпи се намираше някъде по средата на коридора. Не си направих труд да почукам.
Детективът вдигна поглед от „Поуст“, който беше разгърнал на коленете си. Пяната от кафето с мляко украсяваше връхчетата на мустаците му. В Ийст Хамптън дори ченгетата пият капучино.
— Няма покой за уморените, а, Франк?
— Тоя град ми сервира предостатъчно гадости, нямам нужда от още. Върви по дяволите! Изчезвай.
— Кажи ми поне една причина защо Питър е отишъл да плува посред смяната си и ще те оставя да се занимаваш с любимата ти шеста страница и с твоето кафенце.
— Вече ти казах. Защото беше малко, дрогирано бабаитче.
— И защо ще се самоубива? Питър си имаше всичко.
— Защото неговото момиче се е чукало с най-добрия му приятел, защото е имал лош ден, защото се е уморил да слуша какъв светец е големият му батко. Ти искаше една причина. Посочих ти три. Сега изчезвай!
— Значи така, Франк? Нещастен случай, самоубийство, на кой му пука? Случаят е приключен.
— На мен ми звучи добре.
— Кога ще престанеш да се държиш като ченге под наем за богаташите?
Той скочи от стола, завря лицето си в моето, сграбчи ме за ризата и ме блъсна в стената.
— Трябваше веднага да те изритам, скапаняк такъв.
Никак не се заблуждавах относно способността на Волпи да приложи думите си на практика. Но чувствах, че това явно не беше най-подходящият ден да излезе с мен на ринга. Дори Волпи го усети. Той ме пусна и седна.
— Върви си у дома, Джак. Брат ти беше добро момче. Всички харесваха Заека, включително и аз. Но той се удави.
— Глупости! Това е пълна тъпотия и ти го знаеш. Франк, ако ти нямаш желание да разследваш този случай, сигурен съм, че пресата ще се заинтересува. Като се разбере какви важни клечки са присъствали на партито в онази нощ, „Нюздей“ веднага ще реагира. А също и „Дейли Нюз“. А може би и могъщият „Ню Йорк Таймс“.
Лицето на Волпи се изопна.
— Няма да го направиш.
— И защо не? Какво ще загубя?
— Повярвай ми. Просто не го прави. Остави тази работа, Джак.