Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (24)

21.

Имах нужда да поговоря с приятел и знаех къде да го намеря. Дори имах уговорена среща.

Сами Джиамалва беше деветгодишен, когато съвсем деловито съобщи на брат ми, че е гей. На единайсет вече бе решил, че иска да стане фризьор. Навярно поради това преждевременно себепознание Сами не постигна кой знае какво в училище, макар да беше едно от най-интелигентните момчета в гимназията.

На петнайсет напълно се отказа от учението и започна да работи при Кевин Мейпъл. През първите шест месеца работеше само със сешоара. После се издигна до миене на коси. Шест месеца по-късно Ксавие си тръгна по средата на един сеанс и Кевин даде възможност на Сами да опита неговия собствен стол. А останалото, както разправят, е част от историята на хамптънското фризьорско майсторство.

Но Кевин го експлоатираше здравата, като му възлагаше по десет-единайсет прически на ден, и така след известно време благодарността на Сами прерасна в недоволство. Преди три месеца той напусна и отвори в дома си в Саг Харбър „Кухня за душата: при Сами“.

Сами подстригваше Питър безплатно в неделите и в момент на слабост по време на погребението ми предложи същата сладка уговорка. Веднага си записах час при него и щом се прибрах от Ронконкома, паркирах мотора на неговата алея.

Сами ме посрещна с топла прегръдка. След това ме заведе до модерния фризьорски стол пред огромно лъскаво огледало.

— И така, какво ще желаеш? — попита Сами, след като ми изми косата.

— На този етап оставям всичко на теб. Покажи на какво си способен.

Сами се захвана за работа, като се движеше в четиритактов ритъм — отреже, отдръпне се, поспре, докосне. Косата ми падаше на кичури върху черно–белите фаянсови плочки. Оставих го да поработи мълчаливо няколко минути, а после изплюх въпроса, от чийто отговор се бях страхувал през целия обратен път дотук.

— Питър търгуваше ли с наркотици? — попитах аз, изучавайки лицето на Сами в огледалото.

Дори не вдигна поглед от произведението си.

— По дяволите, не. Той купуваше наркотици.

— Е, как тогава, дявол го взел, се е сдобил с новичък мотоциклет и със сто осемдесет и седем хиляди долара? Можеш ли да ми обясниш това?

Сами престана да ми подстригва косата.

— Джак, просто остави нещата така. Нищо добро няма да произлезе от това.

— Брат ми беше убит. Не мога да оставя нещата така. Мислех си, че ти искаш да ми помогнеш.

Сами нежно масажираше тила ми.

— Е, добре, Джак, ще ти кажа истината. Питър беше най-трудолюбивото момче в сферата на шоубизнеса. — Сами се покашля и заговори по-тихо. Говореше като баща, който с голямо закъснение обяснява на хлапето си откъде идват бебетата. — По един или друг начин, всеки от нас тук изкарва прехраната си, като служи на богатите. Така стоят нещата, Джак. Е, Питър им служеше малко по-буквално от другите.

Взе да ми се гади леко. И се уплаших. Едва не станах да си вървя по средата на подстригването. Аз обичах брат си. Но се чудех дали съм го познавал в действителност.

— Плащали са му за секс? Това ли искаш да ми кажеш?

Сами повдигна рамене.

— Не че имаше някаква тарифа на час, Джак. Но той чукаше някои от най-богатите жени от елитното свободно общество и доста си го биваше. Мислех, че знаеш. Мислех, че Питър ти казва всичко. Но сигурно не ти е споменал, че една от неговите дами беше потенциалната ти тъща Кемпиън Нюбауър. Подозирам, че и Дана може да е била сред тях. Но това беше преди вие двамата да започнете да излизате заедно, Джак.