Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Beach House, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Савова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг
Заглавие: Крайбрежната къща
Преводач: Иванка Савова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Коректор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-084-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973
История
- — Добавяне
47.
Първо те убиват. После те клеветят. Това беше моето сутрешно прозрение за деня, когато разтворих вестник „Стар“ до чинията с омлет в „Естия“. Въздъхнах, поклатих глава и отново ми стана тъжно. Тъжно и много гадно.
Името на Питър се появяваше в ново голямо заглавие с тлъсти букви, но историята бе преобърната почти с главата надолу. Вече имахме и втора версия за смъртта на Питър: ПОЛИЦИЯТА ПОДОЗИРА КОНКУРЕНТНА БАНДА НАРКОПЛАСЬОРИ ЗА СМЪРТТА НА МЪЛЪН.
Първият абзац уточняваше: „Жестока битка за «трева» или некоректна сделка са двете възможности, проверявани от полицията в текущото разследване на смъртта на двайсет и една годишния жител на Монток Питър Мълън, твърди главният детектив на полицията в Ийст Хамптън Франк Волпи“.
Мак беше прав. Животът беше война.
Волпи също така казал, че по времето, когато е умрял, Питър Мълън може да е бил под влиянието на наркотици и че полицията е изискала да бъдат направени допълнителни тестове за установяване на истината. „Ние настояхме да бъдат направени тестове за откриване на следи от кокаин, алкохол и марихуана в кръвта на жертвата — каза Волпи — и те трябва да бъдат готови навреме за съдебното разследване“.
Адвокатите на Нюбауър прилагаха същата стратегия, която се беше оказала успешна в случая с О. Джей Симпсън и толкова други. Предложи няколко полудостоверни сценария и почти със сигурност ще посееш сериозни съмнения.
Заех един мобилен телефон и най-накрая успях да се свържа с редактора от „Стар“.
— Кой ви захранва с тези истории? — попитах аз. — Волпи е, нали?
— Никой не ни захранва с нищо. Ние отразяваме всичко по подходящия начин. Такава е работата на вестниците, господин Мълън.
— Глупости. Защо веднъж не се опитате да отразите истината за разнообразие?
Когато евтиното редакторче затвори телефона, набрах номера отново и поисках да говоря с Бърт Киърнс, репортера, който беше написал първата статия.
— Не можете да говорите с Бърт Киърнс. Той беше уволнен преди три дни.
След това редакторът отново ми затвори телефона.