Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (75)

73.

Но не и Фентън Гидли. Една седмица преди партито Фентън пред мен се обади на нашия приятел и съгражданин Боби Хатфийлд. Боби от години имаше привилегията да паркира колите на партито на Нюбауър, тъй че когато Фентън му каза, че от месеци не е измъкнал от морето нито една свястна риба меч и че парите ще му дойдат добре, Боби с радост го включи в екипа.

В онази топла, но дъждовна вечер в края на май Фентън стоеше нащрек под шикозната тента, вдигната в последния момент, за да предложи на гостите на Бари и Кемпиън Нюбауър сушина при преминаването от колите до входната врата.

За един Фентън той имаше изключително представителен вид. Беше обул официалните си обувки, носеше най-хубавите си джинси и една от двете ризи с яка, които притежаваше. Също така бе току–що избръснат, изкъпан и дезодориран. Изглеждаше така добре, че се изкушавах да му направя снимка и да я изпратя на майка му.

В добавка към наставленията за гардероба и прическата аз му дадох и един кратък урок по угодничене, една област, в която бях показал вроден талант, колкото и да ме е срам да си го призная. Не е толкова важно колко бързо скачаш да отвориш вратите, нито колко компетентно изпълняваш лакейските си задължения, обясних му аз. Общо взето супербогатите не търсят изключително раболепие, нито дори благодарност. Това ги смущава.

— Онова, което те искат от теб — обясних аз на Фентън, — е да си развълнуван. Искат да видят, че докосването до големите пари направо те е вдъхновило.

Когато Гидли се яви на работа при Хатфийлд точно в седем и петнайсет вечерта, най-напред се зае да прегледа списъка на гостите. Искаше да е сигурен, че това е същият списък, който бе изучавал заедно с мен и Полин, и че в последния момент някой не е бил задраскан.

В осем часа и пет минути парадното шествие на аудитата, биймърите и бенцовете започна. За един час повечето от сто и деветдесетте гости бяха преминали през импозантните дъбови порти, водещи към прекрасната, настлана с плочи, покрита с тента и осветена с фенери тераса.

Там сервитьори и сервитьорки с тъмночервени блейзъри поднасяха суши и отлично шампанско. С тези нацупени физиономии и прекрасна външност спокойно можеха да бъдат и работещи модели, взети направо от подиума.

Сред първите пристигнали беше Триша Лауъл. След появата си в съда Триш направи голяма кариера в „Мейфлауър“. Облечена с къса черна рокля на Армани, тя слезе от черен „Мерцедес Е430“, погледна през Гидли, сякаш беше мръсно прозоречно стъкло, и влезе вътре с пантофките си марка „Маноло“.

Адвокатът на Нюбауър и мой бивш ментор Бил Монтроуз пристигна с втората вълна от гости. Когато тъмнозеленият ягуар на Монтроуз спря, Гидли не беше в първата редица на слугите, но успя набързо да излезе напред.

След като даде на Монтроуз квитанция, той изкара колата от алеята, спусна се по лекия склон до една от двете просеки, определени за паркиране. Прибра колата на сигурно място в най-отдалечения ъгъл.

Преди колегите му лакеи да се оттеглят за почивка, Гидли отбеляза пристигането на няколко мъже и жени, които познаваше от порнографското портфолио на Сами. Не можеше да не си помисли, че облечени изглеждат далеч по-добре.