Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (88)

86.

Единствено Бил Монтроуз не носеше белезници. Седеше там, потънал в размисъл. После като добър играч на покер се обърна, за да разчете изражението на лицето ми.

Направих всичко възможно, за да не проличи колко критични бяха за мен следващите няколко секунди. Ако беше само и искрено загрижен за доброто на своя клиент, неговата линия на поведение бе ясна. Но подобно на множество преуспели и тънещи в анонимност адвокати, Монтроуз бе достигнал до един етап в живота си, когато копнееше да прибави малко слава и популярност към парите и недвижимите си имоти. Знаех това от времето, прекарано с него в „Нелсън, Гудуин и Микел“. Според някои колеги той се беше обявил за адвокат от първа величина, от ранга на Джони Кокран или Робърт Шапиро. Бил Монтроуз бе човекът с най-голямото его на света. На това разчитах.

Шумно си поех дъх, когато Монтроуз се изправи и застана пред камерата на ийстхамптънския Канал 70. За него това беше големият миг в живота. Нямаше намерение да го проспи.

— Моля, не ме разбирайте погрешно — започна той. — Това, че съм се изправил в момента пред вас, ни най-малко не означава, че признавам този процес за легитимен. Не е. Не се заблуждавайте — продължи той, след като направи драматична пауза. — Това не е съдебен процес. Това не е съдебна зала. Възрастният мъж зад мен, независимо колко умен и доброжелателен ви изглежда, не е съдия. Това е едно инсценирано съдебно заседание. Трябва да знаете, че по този случай вече е произнесена справедлива присъда. Миналото лято беше проведено съдебно разследване на смъртта на Питър Мълън. В истинска съдебна зала, под ръководството на истински съдия — почитаемия Робърт Лилиън, моят клиент беше обявен за невинен. По време на това съдебно разследване съдът чу показанията на една свидетелка, която е видяла починалия да влиза в бурния океан по време на прилив късно през нощта. Не един, а двама съдебни лекари представиха доказателства в подкрепа на убеждението си, че не е имало престъпление. След като прецени фактите, съдия Лилиън заключи, че смъртта на Питър Мълън е настъпила не по нечия друга, а по негова собствена вина, и съдебното решение е на разположение на всеки, който намери време да го прочете. Явно неговото семейство не е в състояние да приеме фактите. Предприемайки тези неудачни действия, братът на Питър Мълън и неговият дядо искат да представят един нещастен случай като престъпление.

Монтроуз още веднъж направи пауза, сякаш да събере мислите си. Трябваше да призная, че този тип е много добър. Може би двамата наистина бяхме неравностойна комбинация.

— Сега ви молят да наблюдавате този процес по телевизията. Моля ви, не го правете! Изключете телевизора си или сменете програмата. Направете го веднага. Направете го, ако вярвате в правосъдието. Разчитам на вас.

Монтроуз седна и аз се запитах дали ще успея някога да го накарам да говори отново.

Маклин удари с чукчето по дъсчения подиум.

— Този съд — каза той — ще се оттегли, за да позволи на защитата и обвинението да се подготвят. Съветвам ви и двамата да се захванете за работа.