Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (73)

71.

Изкачих се нагоре по стръмното стълбище на сутерена подобно на уплашен тийнейджър, излизащ от дрогерия с някое копие на „Пентхаус“. Носех порнографския семеен албум под мишница. Изабел ме чакаше на най-горната площадка на стълбището.

— Добре ли си? — попита ме тя, като се наведе към мен. — Изглеждаш ужасно, Джак.

— Това е от химикалите. Имам нужда само от малко свеж въздух. — После добавих нехайно: — Намерих някои стари снимки на Питър, направени от Сами. Надявах се да мога да ги разгледам на спокойствие у дома. Накараха ме да се разчувствам.

— Разбира се, Джак. Вземи каквото искаш. Няма нужда да ми ги връщаш после. Но държа да спазиш обещанието си и да ме запознаеш с Полин.

Направо не бях на себе си. Бях обзет от някаква особена екзалтация. Но най-вече се страхувах.

Спомних си за онова влизане с взлом в нашата къща миналото лято. Предположих, че онзи, който е спипал Сами, търси снимките. Тези хора бяха готови да измъчват и да убиват, за да ги вземат. Внимателно сложих снимките в чантата, закрепена на резервоара на мотоциклета. Изабел ме наблюдаваше от прозореца на кухнята.

Взех на един дъх пътя до града и се обадих на Полин от първия телефонен автомат.

— Полин, не се връщай в апартамента — казах й аз. — Иди при сестра си. Иди, където и да е. Просто не се връщай.

Оставих слушалката, паркирах мотоциклета зад „Шагуонг“ и изминах пеш разстоянието от две преки до мотел „Мемъри“.

Наех една стая в задната част на мотела, заключих вратата и спуснах щорите. Ако типовете, които бяха убили Сами, ме бяха набелязали, значи не ми оставаше много време.

Започнах да изпразвам кутията, като вадех влажните снимки една по една.

Най-отгоре имаше още клиширани кадри, също като ония, които бях видял в сутерена.

Изброих не по-малко от двайсет, преди да стигна до първата стандартна снимка. На нея Питър седеше на ръба на едно легло, като неволно бе направил гримаса срещу обектива. Около четирийсетгодишна жена го беше яхнала като жокей.

Започнах да вадя и да подреждам снимките една до друга, докато всички мебели, всеки сантиметър от плесенясалите повърхности наоколо, дори пукнатите плочки в банята, бяха покрити с илюстрации на блестящата кариера на Сами и Питър. Лъскавите снимки, все още миришещи на проявител, изобразяваха любовни двойки, тройки, четворки и дори една петорка. Имаше нормален секс и гей секс, и бисекс.

Сами не беше аматьор. Осветлението беше добро, фокусът — ясен, ракурсите на камерата — точни. Сами имаше вярно око, а брат ми беше талантлив модел. Настъпи един момент, в който просто не можех да гледам повече снимки. Обадих се на Полин на мобилния й телефон. Казах й какво съм открил и, къде се намирам.

Тя пристигна в полунощ и след една дълга прегръдка аз й показах най-големите постижения на Сами и Питър. В продължение на два часа ние пиехме кафе и изучавахме снимките. Когато се посъвзехме от шока, разбрахме, че държим в ръцете си веществени доказателства. Тук наистина имаше нещо. Като уредници на музей, подготвящи важна изложба, ние си водехме бележки, правехме списъци и сравнявахме дати.

После подредихме снимките по хронологичен ред. Започнахме със снимки на Питър, на които изглеждаше на не повече от петнайсет години, и завършихме със снимки, които бяха направени най-много няколко седмици преди смъртта му.

На тези последни снимки той седеше в гореща вана заедно със сивокос мъж и красива руса жена с голи гърди.

Бари и Дана Нюбауър.

Тя наистина беше малкото момиченце на татко. Ако искате ми вярвайте, но не снимките на Дана и баща й ме довършиха, а снимките на Питър, когато е бил на четиринайсет или петнайсет години. Всичко това е започнало още по времето, когато е постъпил в гимназията.

В тази нощ правилата се промениха завинаги. Първо се обадих на Фентън, след това на Ханк и Марси. Най-накрая повиках Мак.

След двайсет минути всички се събрахме в същата тази разнебитена стая в мотела. Преди да изгрее слънцето, ние не само се заклехме да отмъстим за смъртта на брат ми, но и вече имахме идея как бихме могли да го направим.