Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (79)

77.

Надали можете да си представите по-малко подозрителна сцена, дори да се опитате. Слънцето едва надничаше от хоризонта, когато един старомоден тежък камион за мляко забръмча по великолепния междуселски път. Това бе картина от позабравеното минало на Америка.

Почти на всеки петстотин метра колата влизаше в някоя алея и спираше пред поредната скъпа къща. Докато моторът кротко бръмчеше, Ханк изскачаше навън със синия си работен комбинезон, декориран с емблемата на ийстхамптънската млекарница. Прекосяваше роената морава и отиваше зад къщата. Вземаше празните бутилки от металния контейнер до кухненската врата и след това се връщаше с три–четири хладни, запотени бутилки.

Всичко това, разбира се, беше една банализирана идилия. В края на седмицата почти всяка останала капка мляко отиваше в канализацията.

Но имаше нещо в капачките от восъчен картон, наподобяващи хартиените фигурки оригами, и в гърлестите стъклени бутилки с релефни картинки на крава, което караше елитната клиентела да се наслаждава на селския уют като фермерите от Айова.

За около час млекарската кола направи предвидената обиколка. Докато разнасяше скъпоценната млечна течност по крайбрежието на Ийст Хамптън, тя едва ли би надминала ловна хрътка родезийска порода, излязла на утринната си разходка.

Най-сетне в светлината на ранното утро колата зави по Блъф Роуд. След още три спирки Ханк премина с колата през отворените порти на имението „Нюбауър“.