Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (20)

17.

Ако смятате, че е хитър трик да натикаш хиляда възпълни опечалени граждани в църква, построена за двеста души, представете си какво стълпотворение настана, когато същата тази тълпа пристигна на прага на къщата ни на Дич Плейнс Роуд 18.

„Шагуонг“ отговаряше за питиетата, а „Сийсайд Маркет“ — за храната. В разстояние на шест часа цялото население на Монток премина през нашите пет-шест стаички. Сигурен съм, че всеки отделен човек, който през последните двайсет години е имал някакви контакти с баща ми или с брат ми, влезе в нашата всекидневна, стисна ръката ми и ме погледна в очите.

Учители и треньори се върнаха назад в детската градина и ни описаха безкрайните потенциални възможности на Питър в този спорт или по онзи учебен предмет. Същото направиха и търговците, които бяха снабдявали баща ми с железария и сандвичи с бекон. Политиците, то се знае, бяха в стихията си. А също и пожарникарите и ченгетата; дори Волпи и Белнап се появиха.

Макар че за семейство Мълън нещата се бяха развили толкова лошо в Монток, беше невъзможно да не изпитваш огромна обич към неговите чистосърдечни и естествени жители. Тук хората ги е грижа за съседите им.

Въпреки това след два часа всички лица започнаха да ми се виждат размазани. Предполагам, че именно затова се правят погребенията — за да се превърне скръбта в размазано петно. По такъв начин погребението ти отвлича вниманието.

Дана най-накрая си тръгна към седем. Доколкото съм наясно, май не обичаше да си попийва. Съгласна беше, че трябва да съм там, да пия със старите си приятели и с роднините, и аз го оценявах.

Бяха дошли всичките ми приятели. След като напливът от гости секна, ние се събрахме в кухнята. Фентън, Марси, Моли, Ханк и Сами — същата тайфа, която ме чакаше онази нощ в „Мемъри“.

Всички ние работехме по случая „Питър“, върху настоящия случай или както, по дяволите, искате да го наречете. Фентън усилено лобираше пред съдебната лекарка на окръг Съфък, негова стара приятелка, да не бъде третирана смъртта на Питър като рутинно удавяне. Свързах се с „Дейли Нюз“ и „Нюздей“ и разговарях за евентуални публикации, разбрахме се поне да отида там и да поговоря с някого за това какво всъщност се е случило в онази нощ.

— Хората не спират да приказват — докладва Сами за своята елитна клиентела. — И онези в Крайбрежната къща се трогнаха най-сетне. Семейство Нюбауър вече отмени едно парти, насрочено за четвърти, в края на седмицата. Проява на уважение, несъмнено.

Всички се поздравихме. Голямо чудо, нали така, бяхме ги накарали да отменят проклетото парти.

Не всички новини бяха хубави. Преди три Дни Ханк влязъл в ресторанта „При Никол“, където работи като главен готвач от повторното му отваряне, и мигновено бил уволнен.

— Никакви причини, никакви обяснения — рече Ханк. — Управителката ми връчи последния чек и ми пожела късмет. Цели два дни бях като побъркан. После една сервитьорка изплю камъчето.

— „При Никол“ е собственост на Джими Травала, едър спекулант със състояние, оценявано на двеста милиона. Травала е близък с Нюбауър. Често посещава техните партита. Според моята приятелка Нюбауър се е обадил на Джими, Джими се е обадил на Антоанет Алоа, управителката — и толкова. Hasta la vista^[1]. И хайде най-отзад на опашката на безработните.

— Става все по-страшно — обади се Моли. — Аз поразпитвах тук-там за партито. Но онази нощ някой ме следеше. С черно БМВ. Снощи същата кола беше паркирана пред къщата ми.

— Това е толкова странно. Същият кретен следеше и мен. Направо тръпки ме побиват.

— Дръжте се, момчета и момичета — каза Сами. — Империята започва да отвръща на удара.

Измина полунощ преди и последният от скърбящите да ме притисне във влажната си прегръдка. После останахме само двамата с Мак в ярко осветената кухня. Налях две чаши уиски.

— Да пием за Джак и Питър — рекох аз.

— За теб и мен — отвърна Маклин. — Само ние останахме.