Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (90)

88.

— Свиква се народният съд на Монток — обяви Маклин със спокоен и сигурен глас, — който държи на истината и само на истината.

След това шумно удари с чукчето.

С дядо набързо разменихме погледи, отбелязвайки особената значимост на момента, след което призовах на свидетелската скамейка Триша Пауъл. Струва ми се, че тя съзнаваше важността на появата си по телевизията, но надали подозираше какво я очаква. Щом се закле, аз започнах:

— Госпожице Пауъл, разбирам, че сте пристигнали на партито на сезона, демонстрирайки класа и стил.

— Предполагам, че имате предвид моя нов мерцедес.

— Какъв обрат, нали? Миналото лято вие сте редови консултант в „Мейфлауър“. А следващото лято вече слизате от лимузина за четирийсет и пет хиляди долара.

— Имах добра година — заяви с известно възмущение Триша. — През февруари получих повишение и станах началник-отдел „Извънредни ситуации“.

— Извинете любопитството ми, но какво е възнаграждението ви за цялата година? Имам предвид миналата.

— Трийсет и девет хиляди.

— А тази година?

— Деветдесет — гордо каза тя.

— Значи така, няколко месеца след като излъгахте в съда, че сте видели моя брат да се гмурка в ледените води на океана по време на партито на Нюбауър, ви повишиха и вдигнаха заплатата ви повече от два пъти. Лъжесвидетелстването май ви е помогнало повече, отколкото харвардската диплома на магистър по бизнес администрация.

— Ваша чест! — изграчи Монтроуз.

— Отхвърля се — каза Маклин. — Зарежи това, Джак.

— Извинете ме. Няколко месеца след като свидетелствахте, че сте видели брат ми да се гмурка при минусови температури в океана по средата на работната си смяна, докато е паркирал коли, вашата заплата се увеличи с петдесет и една хиляди долара. Имаше ли и нещо друго, освен свидетелските ви показания, което да ви направи толкова ценна за вашия работодател?

— Има, но няма да ви хареса — каза Пауъл. — Всъщност то не пасва на вашата конспиративна теория.

— Моля ви, госпожице Пауъл. Дайте ми шанс. Съдът иска да чуе вашата версия.

— Работех по петдесет-шейсет часа седмично. Просто нямаше как да остана асистентка при това положение.

— Вярвам, че е така — рекох и отворих кафявата папка, която държах в ръката си. — Госпожице Пауъл, показвам ви веществено доказателство А на народа. — Подадох й документа. — Това познато ли ви е?

— Да.

— Какво представлява според вас?

— Това е служебната ми характеристика за полугодието от „Мейфлауър Ентърпрайсис“. Как се добрахте до нея? — възмутено попита тя.

— В момента това не е от значение за процеса — отговорих аз. — Познавате ли подписа на последната страница? — попитах и посочих собствения й подпис.

— Мой е.

— Ваша чест — обърнах се аз към Мак, — народът предлага на съда веществено доказателство А.

Мак се обърна към Монтроуз.

— Някакви възражения?

— Възразявам срещу целия този процес — каза Монтроуз.

— Възражението се отхвърля — рязко изрече Мак. — Съдът приема веществено доказателство А на народа. Продължавай, Джак.

— Ще прескоча уводната част, която удостоверява колко дни сте отсъствали и колко пъти сте закъснели за работа, като несъществена и ще ви прочета нещо от заключителния раздел „Перспективи“. Струва ми се, че това ще ни даде ясна представа за това какво впечатление сте правили на своя работодател преди смъртта на брат ми. Помолени да оценят вашата работа по следните критерии — начин на мислене, положени усилия и обща компетентност, поставяйки от една до десет точки, вашите трима началници не са ви дали нито една оценка, по-висока от шест — казах аз. — Ето и последния параграф: „Госпожица Пауъл е получила писмено предупреждение. Ако работата й не се подобри рязко през следващите няколко месеца, ще бъде уволнена“.

— Е, предполагам, че съм постигнала рязко подобрение — каза Триша Пауъл.