Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (80)

78.

Три и петнайсет сутринта.

Моят „Касио“ запиука остро и настоятелно, мигновено отворих очи и съзрях нацепената греда, спускаща се косо от върха на покрива.

Плъзнах се към края на матрака, опрях крака в дъсчения под и поех дълбоко въздух. Нищо друго не може така да раздвижи кръвта ти, както да се събудиш на тавана на една къща, в която си влязъл инкогнито. О, Джак, човече, отново си помислих аз, това ли е единственият начин да постигнеш каквото искаш?

Когато сърцето ми се поуспокои, аз затегнах връзките на маратонките си и извадих едно джобно фенерче от раницата. След това, като насочвах с едната си ръка лъча на фенерчето, а с другата се придържах за мертеците над главата си, прекосих мансардата, преминавайки от греда на греда.

Огромният двуетажен палат, строен през 30–те години на двайсети век, имаше формата на разкрачено П, което се отваряше към океана. Стигнах до края на едното крило, предназначено за гости, промъкнах се през гора от греди, завих надясно и се озовах над централната част на къщата, където бяха кухнята, всекидневната и трапезарията. Точно под мен бе кинозалата с четирийсет и осем места.

Намирах се в сектора на климатичната инсталация с индустриална мощност. Трябваше да заобикалям метални кожуси и гъста мрежа от пластмасови тръби, които издухваха студен въздух в стаите долу.

Но горе при мен беше задушно и спарено като на спирка на метрото. Когато преминах над централната част на къщата и поех към дясното крило, от носа ми се стичаха капки пот.

Продължих да вървя, докато стигнах до малкото прозорче на кулата в противоположния край на къщата.

Беше три и трийсет и осем. Изпреварвах графика си с пет минути.

В призрачната светлина на утрото през прозореца на мансардата виждах океанските вълни, които все тъй се удряха в брега. Познах мястото, където бяха изхвърлили прекършеното тяло на Питър.

Добре беше да си спомня защо се намирах в тази мансарда.

Преброих петнайсет стъпки до мястото, където според мен се намираше спалнята на Дана. Не успях да намеря подвижния капак от шперплат и разширих територията на търсенето си с три стъпки във всички посоки. Най-сетне го открих.

Клекнах ниско, пъхнах фенерчето в раницата и избърсах с края на тениската лицето и врата си. Когато плъзнах настрани капака, в лицето ме удари облак хладен въздух.

Подпрях се на ръце и бавно се спуснах в прохладния мрак на спалнята на Дана.