Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (30)

28.

Вратите на асансьора се отвориха на четирийсет и третия етаж и аз пристъпих прага на корпоративния рай. Прекрасната Лора Ричардсън ме очакваше. Високата и царствена афроамериканка, чиято лъскава кожа превъзхождаше по блясък махагоновата ламперия, сияеше, докато ме водеше по дългия коридор до ъгловия кабинет на Монти. Целият етаж беше обгърнат от неземна тишина и покой.

— Не се притеснявай, самият аз все още не мога да свикна — каза ми Монтроуз по повод на панорамната гледка отвъд деветметровата стъклена стена на кабинета му.

Той и неговият колега съдружник седяха на еднакви черни кожени дивани. Зад тях се простираше Манхатън — от площада на Обединените нации до моста „Уилямсбърг“. Искрящият връх на Крайслер Билдинг сияеше точно в средата. Това ми напомни за Полин Грабовски и нейната невероятна татуировка… между другото.

— Познаваш Саймън — каза Монтроуз и кимна по посока на колегата си. Не ме покани да седна.

На стената имаше снимки на съпругата и петте му деца. Черно-белите фотографии внушаваха солидност като портретите на кралското семейство. Потомството му красноречиво говореше само за себе си.

— Тъкмо казвах на Саймън каква страхотна работа вършиш по проекта „Дирене на невинност“. Всичко е от първостепенно качество. Всички смятат, че ти си много специален човек, Джак. Не гледат на теб като на човек, на когото ще бъде предложена работа тук, а като на реален съдружник. — След това усмивката му изчезна, а сребристо-сините му очи се присвиха. — Джак, преди няколко години аз загубих собствения си брат. Така че имам някаква представа за онова, което преживяваш в момента. Но също така ми се налага да ти кажа нещо, което ти явно не си знаел, иначе сигурно нямаше да действаш така, както действаш напоследък. Бари и Кемпиън Нюбауър и тяхната компания „Мейфлауър Ентърпрайсис“ са много важни клиенти на тази фирма. Джак, ние сме на върха, на път сме да постигнем нещо много специално тук — каза Монтроуз, посочвайки с жест метрополията. — Като го излагаш на опасност, няма да върнеш баща си и брат си. И аз съм преживял същото, Джак. Хубаво си помисли. Всичко е много логично и съм сигурен, че го разбираш. Е, знам, че си зает, ето защо оценявам това, че ми отдели време за този малък разговор.

Стоях там, без да помръдна, мъчейки се да намеря най-правилния отговор, но в този момент Монти насочи вниманието си към Саймън. И аз останах да съзерцавам тила му.

Срещата ни беше приключила. Той ме беше отпратил. След няколко секунди прекрасната Лора ме отведе обратно до асансьора.