Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (48)

46.

Положението се затягаше. Почти беше дошъл часът на съдебното разследване, свързано със смъртта на Питър Мълън.

В понеделник вечерта Дясната ръка паркира в една пряка до скромната на вид къща в Ривърхед, Лонг Айланд. На верандата имаше непретенциозно сандъче за цветя, а върху гаража се мъдреше старинен ветропоказател. До пощенската кутия в ретро стил, на която с детински почерк беше изписано името Дж. Дейвис, имаше каменно зайче, изправено на задните си крака.

Заради това малко късче от рая докторката по четиринайсет часа на ден се ровеше из труповете, съчинявайки най-различни теории за това как са се докарали до настоящото положение. Гражданските добродетели на Дейвис стъписваха Дясната ръка. В Манхатън тя можеше да изкарва милиони. Вместо това се занимаваше с трупове.

Защо хората правят това? Какво им пука, ако някой се дави или го сполети друга беда? Може би гледат прекалено много филми. Всеки иска да бъде герой. Е, сещаш ли се какво ще стане, Джейн? Ти не си Джулия Робъртс. Повярвай ми.

Знаеше, че верният пес на докторката вече се е почерпил добре с онова, което преди няколко часа му беше пуснал през месинговата пощенска кутия, прикрепена в долния край на вратата — още един банален ретро щрих. Сега не приличаше много на куче пазач, както беше полегнал на една страна и хъркаше гръмогласно.

Дясната ръка влезе тихо, прескочи кучето и тръгна нагоре по стълбите към спалнята на Джейн Дейвис.

Ето защо ми плащат големите пари, мислеше си той.

Джейн също спеше. Аха, Джейн, хъркаш и още как! Тя лежеше върху завивките по сутиен и пликчета. Не беше много надарена горе, но имаше доста свестни крака за лекарка, както забеляза Дясната ръка.

Той седна до нея на леглото и взе да я наблюдава как диша. Господи, спи като мъртвец!

Докосна я с ръка между краката и това веднага я накара да скочи. Беше адски ядосана и кисела.

— Ей, какво става, по дяволите? Кой си ти? — изпищя тя и вдигна юмруци, като че ли се канеше да се бори.

После видя пистолета и заглушителя, прикрепен към дългата му цев.

— Ти си много умна жена, лекарка, така че разбираш какво става, нали?

Тя кимна и прошепна:

— Да.

— Скоро ще има разследване и за твое сведение един от твоите шефове вече те е отзовал. Така наистина ще ти бъде по-лесно.

После той направи нещо много лошо — пъхна цевта на пистолета си между краката на Джейн Дейвис. Завъртя го. Е, това оказа въздействие.

— Ти си ми длъжница, Джейн — каза Дясната ръка и стана от леглото й. — Не ме карай да идвам пак. Защото ми допада идеята да те чукам. И, Джейн, на твое място не бих викал полицията. Те също са замесени в тази работа. Обади се в полицията и много скоро ще се видим пак.

Той излезе от спалнята и Джейн проследи стъпките му надолу по стълбите. Най-сетне си пое дъх. В този миг чу как пистолетът със заглушителя гръмна.

Знаеше какво е направил негодникът и се разплака, докато тичаше по стълбите.

Той все още беше вътре в къщата й, стоеше до вратата и се хилеше. В края на краищата се оказа, че не е застрелял Айрис.

— Ти си ми длъжница, Джейн.