Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (51)

49.

Сами Джиамалва отново сънуваше кошмар, онзи същия, в който падаше ли, падаше и все се напрягаше за последния сблъсък, който не идваше. За трети път през тази седмица сънуваше все същото и с някаква част от съзнанието си знаеше, че това е сън.

Отвори очи и попадна в един друг, съвсем различен кошмар. Този беше истински.

На стола до леглото му седеше едър мъж със злобни свински очички. Носеше добре ушит черен костюм. Беше кръстосал нехайно крака, като гост на коктейл. Вместо чаша е питие, държеше пистолет, който бе насочен към Сами, както и ужасната му усмивка.

— Стани, Сами — каза Дясната ръка. — Имам нужда от подстригване.

И заби дулото на пистолета в гърлото му. После го измъкна от леглото и го избута надолу по стълбите в кухнята. Все така е насочен пистолет Дясната ръка се настани на големия стол пред продълговатото огледало.

С пръстите на свободната си ръка той разроши оредяващата си светлокестенява коса.

— Как смяташ, коя е най-подходящата дължина за мен, Сами? — попита той. — Като се подстрижа много късо, приличам на нацист. Ако е по-дълга, приличам на сресан задник.

— По-късо е по-добре — опита се да изрече Сами, но устата му беше така пресъхнала, че думите му прозвучаха по-скоро като кашлица.

— Не ми се виждаш много сигурен, Сами.

— Сигурен съм.

Този път Сами успя да произнесе ясно думите. Той отчаяно се опитваше да се ориентира в ситуацията. Помнеше какво се бе случило с Питър. Да не говорим за Фентън Гидли. Този тип отговаряше на описанието на Фентън чак до белега на бузата си.

— Сигурно се досещаш, че не съм бил целия този път до тук само за да се подстрижа.

Сами просто кимна и започна да разгъва голямата бяла найлонова пелерина за подстригването. Опитваше се да състави някакъв план за действие. Каквото и да е, само да остане жив. Мъжът с гадния поглед беше самонадеян. Навярно би могъл да използва това.

— Дали не е заради онова, което се случи в „Мемъри“? — най-накрая отново се обади Сами.

— Вече се погрижих за тази работа. Не беше голяма беля. Аз съм тук заради онова, което се случи на брега.

Сами го погледна объркано и онзи каза:

— Не бъди толкова тъжен. Ние искаме само негативите. Няма защо да се преструваш повече. Играта свърши. Аз печеля. Ти губиш.

Седналият на бръснарския стол изрече тези думи с ужасяваща категоричност. Това бе по-лошо, отколкото си мислеше Сами. Не искаха да го изплашат. Тази работа изобщо не беше свързана със съдебното разследване.

— Давай! — каза Дясната ръка. — Все още имам нужда от подстригване. И ще приема съвета ти за дължината.

Скоро косата на мъжа започна да пада като лек снежец върху найлоновата мушама, постлана под стола. Въпреки всичко Сами се увлече от успокоителния ритъм на работата: хващаш кичур, клъцваш, пускаш; хващаш кичур, клъцваш, пускаш. Забрави, че този тип държи пистолет в ръката си.

Едно просто изречение се завъртя в главата му: Направи нещо или ще умреш. Направи нещо или ще умреш.

Сами се съсредоточи върху работата си, сякаш от това зависеше животът му, и когато накрая Дясната ръка се наведе напред, за да може Сами да свали найлоновата пелерина, нямаше как да не е впечатлен.

— Сега разбирам защо всички тези богати дами бият целия път дотук.

Направи нещо или ще умреш.

— Остана още мъничко — каза Сами и леко го потупа по рамото.

Мъжът захихика и седна обратно на стола. Погледна в огледалото и видя как дясната ръка на Сами се мярна пред гърдите му.

По дяволите! — не можеше да повярва. Не и този дребен педал.

Не тук… не по този начин. О, божичко, не!

Рязването на бръснача беше толкова бързо и чисто, че Дясната ръка не знаеше със сигурност дали гърлото му е прерязано, докато не видя втората розова уста, която зейна под брадичката му. След това фризьорът се пресегна изотзад и прикова ръцете му с такава сила и ярост, че Дясната ръка преживя последната изненада в живота си, преди да види как животът избликна от гърлото му. „Кой ще свърши работата на Дясната ръка?“ — бе последната му мисъл.

Когато Сами отпусна хватката си, едрият мъж се изхлузи от стола върху найлоновата мушама на пода. Сами си пое дълбоко дъх и се опита да измисли как да оправи цялата тази бъркотия. Бързо. Господи, той беше убил този тип. Вече нищо не можеше да се направи.

Щом веднъж взе решението, отиде на втория етаж и си събра багажа. После влезе в гаража и от резервоара на колата си източи два литра „Ексон“, от обикновения. Обля къщичката от единия край до другия. После хвърли вътре пламтяща запалка „Зипо“.

Когато пристигна първата пожарна кола, именно това беше останало от прословутата „Кухня за душата: при Сами“. Една запалка „Зипо“.