Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (5)

2.

Все още се чудех как Калтака успява да не падне духом, когато Полин Грабовски, един от най-добрите детективи на „Нелсън, Гудуин и сие“, се появи в кантората ми. Бяха й възложили случая на Калтака, за да запознае новобранците с уникалните възможности на фирмата, поради което беше прекарала последните си две седмици в проучване на положението в Източен Тексас.

Грабовски, която беше известна със своята находчивост и за която се говореше, че е успяла да стигне до поста младши партньор, с лекота понасяше високата си репутация. По някакъв начин, без да е прекалено агресивна, тя бе успяла да си извоюва свое местенце в този мъжки бастион. Беше сдържана, но пряма. Макар да беше привлекателна в стил „капитанката на футболния отбор“, не се стараеше да привлича внимание с това. Не носеше нито грим, нито бижута, освен едни обеци, тъмнокестенявата й коса беше небрежно вързана на конска опашка и като че ли ходеше облечена все с един и същи син костюм с мъжка кройка. Всъщност на мен ми харесваше как изглежда.

Смятам, че именно начинът, по който простотата й контрастираше с татуировката, й придаваше такъв стил. Вместо някоя дискретна хубавичка костенурка или пеперудка, Полин носеше на ръката си неизтриваемия отпечатък на Крайслер Билдинг. Започваше малко под рамото и стигаше до лакътя. Татуировката беше изработена в златистожълто, което отразяваше светлинните отблясъци от шпила; при това включваше и такива детайли, като крилат гаргойл^[1], вперил намръщен поглед в големия град долу. Според слуховете работата по татуировката била траяла шест сеанса по осем часа.

Когато я попитах защо си пада толкова много по някакъв си небостъргач, кафявите й очи блеснаха така, сякаш искаше да ми каже, че нищичко не разбирам.

— Прекланям се пред хората, които са успели да направят нещо значимо и красиво в живота си — отвърна ми тя. — Освен това дядо ми е работил на монтажния конвейер на Крайслер цели трийсет и осем години. Предполагам, че все нещо е допринесъл за построяването на тази сграда.

Полин седна на ръба на бюрото ми и ми каза, че Станли Хигинс, прокурорът по делото на Калтака, е изпратил на смърт шестима души само от един малък окръг в Тексас. Напоследък се бил оттеглил в някакъв долнопробен бар в работническия район на Амарило.

— Според едни много приятни хора с които се сприятелих там, Хигинс имал сериозен проблем с пиенето. Почти всяка нощ се перчел с прокурорската си кариера и с така наречената справедливост в стил Хигинс. Смятам да направя още едно пътешествие до там, преди Хигинс да се е насмукал до смърт.

— И с това ли се занимаваш по цял ден? Събираш предварителна информация за враговете на „Нелсън, Гудуин и Микел“?

Тя се усмихна и просто нямаше как да не й отвърна със същото.

— Е, ако предпочиташ, мога да го преведа на латински, но аз го наричам мръсотия. Там тя е в изобилие, млади момко.

— Не съм чак толкова млад, колкото си мислиш. Имаш ли нещо против да те попитам какво правиш в свободното си време?

— Занимавам се с градината — отговори Полин, без да сведе поглед.

— Сериозно?

— Отглеждам кактуси. Тъй че внимавай, Джак. Знам какво се говори за теб. Аз съм частен детектив, нали не си забравил?