Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (8)

5.

На перона на гарата имаше прекалено много хора, на морския бряг беше точно обратното. Стъпих несигурно върху прекрасния, осветен от луната плаж. Нямаше ги полицейските фотографи, документиращи сцената, нямаше ги детективите, които да оглеждат мястото за улики. Само шумно разбиващите се в брега вълни изглеждаха неспокойни и припрени.

Нещо ме стягаше в гърдите. Гледката ми се виждаше изкривена, сякаш наблюдавах тази сцена през дълъг тесен тунел.

— Искам да видя Питър — казах аз.

Дядо ме заведе до линейката. Ханк Лорицела — близък приятел, който на доброволни начала поемаше спешните нощни дежурства два пъти седмично, отвори задната врата и аз влязох вътре.

Там беше Питър…

Задната част на линейката беше ярко осветена — като операционна, но и цялата светлина на света не е достатъчна, за да видиш по-малкия си брат легнал гол и мъртъв върху желязна носилка.

Като оставим настрана съпружеските отношения, между братя може да съществуват много повече лоши чувства, отколкото между всички други роднини. Но между нас с Питър нямаше такива и това не са розовите спомени на човек, който си спомня избирателно миналото, си. Имахме разлика седем години и още по-голяма разлика в характерите, така че много не си съперничехме. А и майка ни почина съвсем млада и голяма част от баща ни умря с нея, затова и нямаше за какво толкова да си съперничим.

Силата на красотата е колкото абсурдна, толкова и неоспорима. Взирах се в тялото му върху носилката. Дори в смъртта си личеше защо, откакто Питър навърши четиринайсет години, всяко срещнато момиче отвръщаше на усмивката му с усмивка. Приличаше на ренесансова скулптура. Очите и косата му бяха като черен кехлибар. На шията си носеше мамината иконка на Свети Никола, а на лявото си ухо имаше малка златна халка, която си сложи, когато беше на единайсет години.

Толкова се стараех да открия съхранилите се прилики с живия Питър в това лице, че ми трябваше известно време, за да забележа колко е обезобразено тялото му. След като реагирах най-накрая, Ханк забеляза това и безмълвно ми показа всички наранявания. Големи контузии по гърдите, ребрата, ръцете и краката, тъмни петна по челото и отзад на врата. Показа ми изкривените и счупени пръсти на ръцете и това, че кокалчетата им бяха ожулени до кръв.

Когато Ханк свърши, така ми се повдигаше и ми се виеше свят, че трябваше да се хвана за ръба на носилката, за да не падна.