Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (16)

13.

Дясната ръка всъщност искаше напитка номер 10 с мартини „Танкърей“. Когато барманът на „Мемъри“ престана да го игнорира, той вече беше принизил желанието си до „Будвайзер“ и чашка текила.

По това време вече беше намерил в средата на бара и едно свободно високо столче, тапицирано със скъсана червена кожа, и прихлупил почти до очи своята шапка марка „Сейнт Луис Кардинале“, той си пийваше „Буд“ и наблюдаваше.

От време на време леко обръщаше глава, за да погледне опечалените заговорници около масичката в дъното. Лицата им изглеждаха толкова искрени и открити, че се запита дали тези хора принадлежат към същия животински вид като него.

След известно време започна да ги оглежда, преценявайки кой от тях би му се опрял най-много. Небръснатият тип със старото джинсово яке имаше най-големи размери, трябва да беше около 120 кила. И се държеше като стар бейзболист. Кучката, която пристигна с кафеникавото порше, изглеждаше костелив орех. И, разбира се, Мълън. Той можеше да бъде опасен, особено в сегашното си състояние. Несъмнено беше най-умният в групата, момчето явно страдаше.

Когато мускетарите приключиха с пиенето и престанаха да плачат и да се смеят, той бе прекарал на високото си столче почти три часа и се бе схванал от стоене. Видя как Ханк Лорицела и Фентън потеглиха с колата на Лорицела, а Бърт се понесе нанякъде със своето порше. Тъкмо се канеше да последва Моли Ферър до дома й, за да проведе едно малко предварително разузнаване, когато забеляза как Дана и Джак се измъкват от бара и потъват в мрака. „Момиче за сто милиона долара в мотел за шейсет долара на нощ“, промърмори под нос той.

Дана Нюбауър и Джак Мълън. Рано или късно несъмнено щеше да му се наложи да се оправя и с това.