Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Beach House, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Питър Де Джонг

Заглавие: Крайбрежната къща

Преводач: Иванка Савова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-084-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1973

История

  1. — Добавяне

13.

Дясната ръка всъщност искаше напитка номер 10 с мартини „Танкърей“. Когато барманът на „Мемъри“ престана да го игнорира, той вече беше принизил желанието си до „Будвайзер“ и чашка текила.

По това време вече беше намерил в средата на бара и едно свободно високо столче, тапицирано със скъсана червена кожа, и прихлупил почти до очи своята шапка марка „Сейнт Луис Кардинале“, той си пийваше „Буд“ и наблюдаваше.

От време на време леко обръщаше глава, за да погледне опечалените заговорници около масичката в дъното. Лицата им изглеждаха толкова искрени и открити, че се запита дали тези хора принадлежат към същия животински вид като него.

След известно време започна да ги оглежда, преценявайки кой от тях би му се опрял най-много. Небръснатият тип със старото джинсово яке имаше най-големи размери, трябва да беше около 120 кила. И се държеше като стар бейзболист. Кучката, която пристигна с кафеникавото порше, изглеждаше костелив орех. И, разбира се, Мълън. Той можеше да бъде опасен, особено в сегашното си състояние. Несъмнено беше най-умният в групата, момчето явно страдаше.

Когато мускетарите приключиха с пиенето и престанаха да плачат и да се смеят, той бе прекарал на високото си столче почти три часа и се бе схванал от стоене. Видя как Ханк Лорицела и Фентън потеглиха с колата на Лорицела, а Бърт се понесе нанякъде със своето порше. Тъкмо се канеше да последва Моли Ферър до дома й, за да проведе едно малко предварително разузнаване, когато забеляза как Дана и Джак се измъкват от бара и потъват в мрака. „Момиче за сто милиона долара в мотел за шейсет долара на нощ“, промърмори под нос той.

Дана Нюбауър и Джак Мълън. Рано или късно несъмнено щеше да му се наложи да се оправя и с това.