Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (45)

43.

Към полунощ една развеселена тайфа от външни хора се изсипа в „Мемъри“. Пространството пред бара изведнъж се изпълни с напрегнати усмивки, фалшив смях и пискливи повиквания по мобилни телефони.

— Каква дупка… Страшно ми харесва! — викаше един особено ентусиазиран новодошъл.

— Майната ти! — подметна един от постоянните клиенти на бара.

— Виж онзи — каза Марси, сочейки един загорял тип, който пиеше „Морски бриз“ сред цялата тази суматоха. — Това е Хорст Райндорф.

Райндорф, бивш професионален културист, бе звездата на половин дузина нашумели филми. Последният му филм „Междугалактически пратеник“ — дебют на Нюбауър във филмовата индустрия, щеше да бъде прожектиран следващия петък в 25 000 киносалона.

— А онзи е Денис Суху, който във филма играе ролята на негов пръв приятел — добави Марси, докато актьорите позираха за снимка.

— Предполагам, че някой тук наоколо гледа канал Е! — каза Сами.

— Ти като че ли не го гледаш! — троснато отвърна Марси.

— Аз не го гледам. Аз го съпреживявам.

— Някой от Крайбрежната къща сигурно им е препоръчал да посетят това барче — рекох аз. — Казал им е, че е най-подходящото място да вдигнат малко дандания.

Хорст Райндорф беше свалил трикотажната си фланелка без ръкави и я размахваше над главата си. Денис Суху сграбчи в прегръдките си едно хубавичко момиче, което по една случайност се оказа братовчедка на Гидли. Слава богу, че тя го отблъсна. Една жена от свитата се качи на бара и започна да танцува.

— Ако Бари Нюбауър се кани да се омеша с нас — каза Гидли, — може би трябва да му върнем жеста. Ние не нахлуваме на неговите партита. Той би трябвало да се сети да не нахлува на нашите.

— Това не е много добра идея — обади се Моли. — Говоря ти сериозно, Фентън.

— Сигурен съм, че си права — отвърна Гидли, изправи се и започна да си проправя път през навалицата. Ханк, Сами и аз станахме и го последвахме. Какъв избор имахме?

Не предполагахме, че Гидли се готви да атакува стълба на обществото Нюбауър със същата увереност, с която сър Едмънд Хилъри е атакувал Монт Еверест. Вдясно от него нает за партито фотограф подготвяше един изпълнителен продуцент за непринудена снимка с Райндорф и Суху. В последния момент Гидли се вмъкна в обсега на визьора. С мощната си ръка прегърна ексцентрика.

— Не мога да повярвам, че си дошъл тук, в „Мемъри“! — извика Гидли. А подтекстът гласеше: където не си желан.

— Извинете — обади се фотографът, — ние снимаме за „Венити Феър“.

— Можете да ме снимате и е моя нов приятел — каза Хорст и ги озари с белозъбата си маркова усмивка. — Ти сигурно си рибар? Миришеш на такъв.

— Много ти благодаря, Хорст — рече Фентън. — Наистина съм рибар. Четвърто поколение.

— Някой да махне тоя задник от Хорст — каза един от младшите директори на студиото.

Постоянните клиенти на бара усетиха, че става нещо. Кръгът около знаменитостите и техните хрантутници излъчваше напрежение.

— Господин фотографе, може ли да щракнете две снимки, за всеки случай? — каза Фентън. — Не всеки ден човек има възможност да се снима с най-фалшивия задник в целия шоубизнес. И при това приятел на гадния Нюбауър.

В следващите две минути всичко стана като насън. Райндорф посегна към гърлото на Гидли. Фентън, изгубил налудничавата си усмивка, се хвърли отгоре му, нанасяйки нережисиран юмручен удар, придружен от убедителни звукови ефекти. Улучи героя от филмовите екшъни в носа. Наоколо запръска истинска кръв.

— Боже мой, какво правиш? — извика една лъскава журналистка в черни одежди. — Това е самият Хорст Райндорф!

Със себеотрицание, което надхвърляше служебните й задължения, тя се нахвърли върху Фентън и така го халоса с джобното си фенерче, че Хорст се видя принуден да премине в отстъпление и се измъкна през една странична врата.

Останалите членове на компанията не бяха такива късметлии. Продуцентът грабна една бирена бутилка, но аз го притиснах към бара и го заковах там. След това Ханк се прицели в Денис Суху. Бам — и Суху падна на пода. Най-несполучливата комбинация изправи Сами срещу млад шеф на студио. Макар онзи тип да беше с цяла глава по-висок и с петнайсет кила по-тежък, Джиамалва го просна с един ъперкът, с който би се гордял дори Шугар Рей.

Някой можеше наистина да пострада, ако Белнап и Волпи не бяха влетели в бара с извадени палки, превръщайки отново Хамптънс в безопасно място за цивилизованото общество. Волпи наблегна на това, като счупи няколко черепа, което явно му достави удоволствие. Не ме удари, но ме попита, намигайки:

— Как е приятелката ти, Джак?