Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (86)

84.

Никак не е изненадващо, че именно Волпи предизвика първата бъркотия. Той се изправи и изкрещя:

— Това е пълна тъпотия!

Ханк притича от вратата, понесъл електрическата палка като шпага. Прасна Волпи, който падна сгърчен на пода. Реших, че това е един хубав урок за цялата група. Знаех, че камерата все още е фокусирана върху саморъчния надпис. Умиротворителните действия на Ханк не бяха заснети.

— Дръж си устата затворена, Франк — кресна той. — Това се отнася и за вас, отрепки такива.

Струва ми се, че всички го разбраха.

Без предупреждение Моли отново завъртя камерата и този път насочи безжалостното й око към мен. Изправих се в цял ръст, поех си дълбоко въздух и вперих поглед право в обектива.

След хладнокръвното убийство на Сами в Челси аз се заех с неща, които никога нямаше да свърша, ако бях останал в „Нелсън, Гудуин и Микел“. Надявах се, че постъпвам правилно. През последната си година в Колумбийския зубрех като луд. И не само защото бях обсебен от мисълта за убийството на Питър и последвалия го низ от несправедливости. Четях и препрочитах „Основи на съдебните техники“ и „Изкуството на кръстосания разпит“ — класика, издадена през 1903 година, която си оставаше все така актуална.

— В ефир сме — каза Моли и потупа червената лампичка на камерата. — Излъчваме. Давай, Джак.

— Казвам се Джак Мълън — започнах аз с пресеклив глас, който сякаш принадлежеше на чужд човек. — Роден съм в Монток и целия си живот съм прекарал тук.

Никой друг в стаята не беше така напрегнат като мен, но аз разчитах на сигурната си и премерена интонация, която така прилежно бях упражнявал по време на обучението си в Колумбийския университет. Чрез тона и държанието си се опитвах да покажа, че съм трезв и разумен човек и заслужавам да бъда изслушан.

Знаех, че моментът е назрял за това. Бях сигурен, че много хора са разгневени и разтревожени от несправедливите съдебни процеси в последните години: делото „Симпсън“, присъдата над Диало в Ню Йорк Сити, скалъпения процес на Джон-Бенет Рамзи и много други в различни градове и градчета.

— Точно преди една година на вчерашния ден — продължих аз — умря брат ми Питър Мълън по време на едно парти в Крайбрежната къща в Хамптънс. Бяха го наели да паркира коли. На следващия ден вълните изхвърлиха тялото му на брега в имението. Съдебното следствие заключи, че брат ми, който беше само на двайсет и една години, е умрял при злополука. Това не е вярно. Бил е пребит до смърт. През следващите няколко часа аз не само ще ви докажа, че е бил убит, но също така кой го е извършил и защо. Вляво от мен, последен на масата, стои човекът, който притежава Крайбрежната къща и е бил домакин на въпросното парти. Името му е Бари Нюбауър, бос на „Мейфлауър Ентърпрайсис“. Вероятно сте гледали неговите кабелни телевизии, посещавали сте неговите уебсайтове, водили сте децата си в неговите увеселителни паркове. Може би сте чели за неговите велики постижения в някое бизнес списание или сте виждали негова снимка, направена на благотворителен бал на знаменитости. Това не означава, че познавате истинския Бари Нюбауър. Но ще го опознаете, и то по-добре, отколкото би ви се искало, защото Бари Нюбауър ще бъде изправен пред съда за убийството на моя брат.

— Джак Мълън ще ме съди? — извика Нюбауър — Той просто бълнува. Махнете тая проклета камера. Веднага я изключете!

Неговото избухване предизвика верижна реакции и се наложи Маклин да удари силно с черното си дъбово чукче, за да въдвори тишина.

— Съдебният процес ще започне след няколко минути — обявих най-накрая пред камерата. — Предаваме на живо по Канал 70. Тази кратка почивка ще ви даде възможност да се обадите на приятелите си.