Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (82)

80.

Под вратата на стаята на Кемпиън се процеждаше слаба светлина. За по-сигурно обърнах Бари по корем и опасах още от лентата около глезените му. Надявах се, че шумът от нашето боричкане не беше събудил Кемпиън. Добре че не спяха заедно.

Когато отворих вратата, видях, че светлината идва от трепкащите пламъчета на две дузини газени лампи, които горяха под внушителния образ на многоръкия бог Шива. Спалнята на Кемпиън приличаше по-скоро на отшелническа килия.

Но дори да призовеше всички богове, пак нямаше да предотврати неизбежното, а именно — да се събуди с лепенка на устата. Реших да проявя милост:

— Добро утро, Кемпиън — прошепнах. — Няма да те нараня.

— Добре — само това каза. Изглеждаше някак странно спокойна и си помислих, че вероятно бе взела приспивателно.

Позволих й да надене хавлиен халат върху копринената си нощница и да нахлузи чифт маратонки. След това й сложих белезници и я отведох до мястото, където съпругът й се мяташе на пода.

Изправих го на крака и съпроводих двойката надолу по витото стълбище до приземния етаж.

Някъде по средата на пътя дочух неподражаемите звуци на единствения в Ийст Хамптън млекарски камион.

— Вашата колесница пристига — казах аз на семейство Нюбауър.

Напуснахме имението. Наложи се да направим още само една спирка в околностите на града. Трябваше да приберем детектив Франк Волпи.