Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (83)

81.

Млекарският камион се носеше тържествено по междуселските пътища подобно на онези усмихнати коли с човешки физиономии от детските рисувани филми в събота сутрин. Гледайте, момчета и момичета, това е чудният млекарски камион на Ийст Хамптън. Ето там, зад кормилото, седи господин Ханк — добричкият и любезен млекар.

Мислех си, че ми трябва малко време, за да вляза във форма, но не се получи. Чувствах се вцепенен и дистанциран и все така ми се повдигаше. Сутрешните събития ми се струваха съновидение. Трудно ми беше да повярвам, че всичко това наистина се случва.

В края на Блъф Роуд завихме наляво и излязохме на шосе № 27. Камионът се движеше през все още сънения Амагансет. Покрай затворените ресторанти и магазини и покрай закования с летви фермерски пазар.

После запърпори през плоските дюни на Непейк, които наподобяваха лунен пейзаж, и влезе в Монток. Наоколо беше съвсем пусто, ако не смятаме двамата рибари, които ядяха пържени яйца в закусвалнята „При Джон“.

Моторът се задъха под тежкия си товар, докато изкачваше хълма над града. Преминахме покрай библиотеката и по познатата отбивка поехме към моята къща на Дич Плейнс Роуд.

На около километър и половина от фара камионът сви вдясно. С леко сътресение преодоля тежката верига, която се валяше незаключена в прахта между неподдържаните живи плетове.

Ханк спря и скочи долу, за да подсигури тила ни с веригата. След това продължихме нагоре по дългата пясъчна алея, докато най-сетне пред очите ни се разкри гледката с белогриви вълни, танцуващи в светлината на утрото.

Чак след като се изкачихме на билото, зърнахме за първи път къщата на мечтите, сгушена сред дюните, на самия ръб на скалата. Сякаш Макс Клайнерхънт, корпоративен бос и основател на everythingbut.com, бе решил, че от цяла Северна Америка слънцето ще огрява най-напред него.

За нещастие на Макс курсът на акциите му бе паднал от 189 долара до 67 цента. И макар че вилата бе погълнала над 20 милиона дотук, Клайнерхънт бе по-загрижен да си спасява задника, отколкото да го пече на слънце. През последните шест месеца единствените посетители тук бяха случайни сърфисти или курортисти, които се изкачваха от плажа дотук по залез-слънце, за да зърнат гледката от безкрайните балкони.

Тази пролет крилатата фраза сред собствениците на недвижими имоти беше: Не строй нищо в близост до никого. Макс Клайнерхънт несъмнено ги бе изпреварил в това отношение.

Ханк натисна едно копче на уреда за дистанционно управление, прикрепен към колана му. Лъскава стоманена врата се вдигна между дюните и камионът влезе във фантастичен подземен дванайсетместен гараж.

Още преди да спрем окончателно, Полин притича и ме прегърна през прозореца.

— Това бяха най-дългите дванайсет часа в живота ми — прошепна тя.

— И в моя — прошепнах в отговор.

Зад нея стояха Фентън, Моли и Марси.