Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (60)

58.

Двамата с Маклин, олюлявайки се, излязохме от гимнастическия салон. Отидохме на страничния паркинг и намерихме убежище на една малка пейка. Имах чувството, че отново са ме пребили, но този път беше по-лошо от преди.

— Предполагам, че през последните два часа научи повече, отколкото за две години в твоя юридически институт — каза Мак. — Освен ако там не предлагат курс по подправяне на свидетелски показания, даване на подкупи и сплашване. Би трябвало да въведат такъв курс.

Мак погледна прекрасната августовска сутрин и след това се изплю между безформените си туристически обувки. Гледката наоколо бе почти идилична. Едно хубаво, добре поддържано малко училище, зелени игрища. На такива места обичат да изпращат телевизионните екипи сутринта преди изборите. За да уловят механизма на демокрацията в действие. Да снимат как местните хора се изсипват в гимназията на малкото градче с тежките си работни ботуши и пристъпват зад завесата, за да дадат своя вот.

Когато в една такава сутрин влезеш в същия този гимнастически салон, ти разбираш, че става нещо, което съвсем не е красиво, не е идилично и със сигурност не е демократично. Това е голямата лъжа, матрицата, шумното баламосване.

Марси ни откри на пейката и дойде да изпуши една цигара с нас.

— Тези нюйоркчани не вземат пленници, нали? — каза тя и протегна към мен пакета с цигари. Поклатих глава отрицателно. — Сигурен ли си? Днес е подходящ ден да придобиеш един вреден навик.

Когато бях ученик, същият този паркинг беше почти празен, ако не смятаме скромната редица от коли, собственост на учителите. Като вдигнах поглед сега, видях един мерцедес лимузина, който плавно зави по асфалтовата настилка. Продълговат и сребрист, със затъмнени прозорци, той най-накрая спря на около двайсет метра от нас.

От предната врата изскочиха набити мъже в тъмни костюми. Побързаха да отворят страничните врати.

Мярнаха се дълги бели крака и руси коси и Дана излезе от колата. Пооправи тъмната си рокля и трябва да призная, че изглеждаше по-добре от всякога. От другата страна излезе баща й. Той също така изглеждаше страхотно. Всемогъщ и всезнаещ. Хвана я под ръка и заобиколени от бодигардовете, двамата тръгнаха към гимнастическия салон.

— Ама това е старото ти гадже — рече Мак. — Трябва да съм я преценил погрешно. Явно е дошла, за да покаже, че подкрепя теб и брат ти.