Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (108)

108.

Като гледаше смутено в краката си — както би направил всеки, който трябва да прекоси голяма стая, докато половин Америка го оглежда — Полин бавно си проправи път до средата на стаята. Не можех да не се гордея с нея. Остана на поста си до самия край.

Дойде до мен и ми пъхна в ръката един лист хартия.

Докато го четях, сърцето ми пулсираше в гърлото. На него пишеше: Ийст Хамптън, Лос Анджелис, Манхатън — 1966 г.

След това, явно защото много й се искаше, тя ме целуна леко по бузата и седна до Марси.

— Има едно нещо, което бих искал да ми изясниш — казах на Нюбауър, сочейки снимките на стената. — Никой ли не е поискал от теб да използваш презерватив?

Тесните цепки на очите му се присвиха още повече.

— Значи дойде моментът да превърнеш всичко това в грижа за общото благо? Казвах им, че няма за какво да се притесняват. През цялото време съм си правил тестове.

— Разбирам. Значи си излъгал тези хора.

Очите на Нюбауър потъмняха още повече и той вдигна глава:

— За какво говориш?

— Говоря за това, че не си им казал истината. Това се нарича лъжа. Ти си излъгал всички тези хора. Съпругата си, Триша Пауъл, семейство Фицхардинг. Брат ми.

— Ти си смахнат. Всички го виждат. Това е абсурдно. Ти си откачен.

— Спомняш ли си онези кръвни проби, които взехме, когато пристигнахте? Направихме ти тест за HIV.

— За какво говориш? — изграчи Нюбауър.

— Тестът е положителен, господин Нюбауър. Три пъти го проверихме. Ваша чест, народът предлага този лабораторен протокол като веществено доказателство Г.

— Нямате право — изкрещя той и така яростно се замята на стола, че едва не го събори от подиума.

— Без значение е дали сме имали право или не, поне в този случай. Щом през цялото време си си правил тестове, значи сме ти спестили това усилие.

— Не е престъпление да си болен — каза Нюбауър.

— Но е престъпление съзнателно да излагаш своите партньори на опасността да се заразят с HIV.

— До този момент не знаех, че съм серопозитивен — изръмжа Нюбауър.

— Би могло да е така, ако не бяхме открили AZT в кръвта ти. Ето, имаме и списъка на лекарствата, които са ти били предписвани. Народът предлага тези копия от рецепти като веществено доказателство Д. И това нямахме право да направим, но ти си убил брат ми, така че нямам никакви угризения. Предписвали са ти AZT в Ийст Хамптън, Лос Анджелис и Манхатън. От 1966 година досега.

Цялото тяло на Нюбауър се тресеше. Не искаше да слуша повече. Монтроуз скочи на крака и започна да излага някакви възражения, но Мак ги отхвърли. Семейство Фицхардинг и Триша Пауъл крещяха срещу Нюбауър. Същото правеше и Франк Волпи, наложи се Ханк и Фентън да го удържат на мястото му.

— Тишина! — извика Мак от подиума. — Ще отстраня някой от залата!

— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа — продължих аз, — че през последните две седмици издирихме дванайсет души от снимките на стената и от този плик. Без да включваме брат ми, който вероятно също е бил заразен, засега тестовете на седем души са се оказали положителни.

Марси премести камерата зад Нюбауър. Докато му говорех, аз гледах право в обектива.

— Ваша чест, народът предлага седем писмени клетвени декларации, представени от седем души, всеки от които смята, че е бил заразен от Бари Нюбауър въз основа на датите на изследванията. И най-важното: всички те твърдят в своите клетвени декларации, че Нюбауър ги е излъгал за своя HIV статус.

— Всичко това е лъжа — продължаваше да ми крещи Нюбауър. Неудържимо се тресеше на стола си. — Накарай го да престане да говори тези лъжи за мен, Бил!

Бавно се приближих до Бари Нюбауър. Винаги беше толкова самодоволен и хладнокръвен. Вярваше, че е недосегаем. Той беше умен, беше богат, той бе шефът, той притежаваше хората. Но сега в неговите тъмни очи се четеше същата обреченост, която бях видял в очите на Питър на плажа.

— В щата Ню Йорк съзнателното излагане на някого на опасността да се зарази с HIV представлява физическо насилие от първа степен. Присъдата е до дванайсет години затвор. За всеки заразен поотделно. Дванайсет по дванайсет прави общо сто четирийсет и четири години затвор. Аз ще го преживея. — Наведох се по-близо до лицето на това копеле. — Брат ми е правил грешки. Кой е безгрешен? Но в основата си той беше добър човек, добър брат. Питър никога не е наранил когото и да било. Ти го уби. Не мога да го докажа, но въпреки това те пипнах, копеле. Имаш ли нещо да кажеш? — Изправих се и за последен път се обърнах към камерата на Моли. — Народът срещу Бари Нюбауър — казах аз. — Ние представихме нашите доказателства. Напускаме тази зала.