Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (52)

50.

Пишех някои бележки, които щях да дам на Надя Алпър, когато Мак ми извика гръмогласно от долния етаж:

— Джак, излез. Гаджето ти е тук. Хубава, както винаги.

Полин едва бе успяла да слезе от колата, когато Мак вече я убеждаваше да остане за вечеря. Около десет минути по-късно той обяви, че ни напуска — нас, „влюбените птички“, и отиде да изследва по-подробно даровете на природата в по-приличните монтокски магазинчета за зеленчуци и риба.

— Оставаш за вечеря — каза той на Полин и тя дори не си направи труд да спори.

Два часа и половина по-късно, когато слънцето вече грееше по-меко, Мак се завърна триумфално. В едната си ръка държеше първата царевица за това лято, а в другата — три дебели бифтека от риба меч.

— Сал се закле в душата на майка си, че тази сутрин ги е отрязал от една сто и петдесет килограмова риба — похвали се той.

След като разтовари съкровищата си, Мак отвори три бутилки бира и се присъедини към нас на верандата, а ние го запознахме с последните разкрития на Полин за Бари Нюбауър.

Мак изслуша цялата мръсна история, след което направи преценка на уменията ни в готварското изкуство и разпредели задачите. Аз се отправих към гаража, за да изровя стария мангал. А те двамата с Полин изчезнаха в кухнята.

Присъствието на Полин ни правеше щастливи. За първи път от години това място ми заприлича на дом, а не на приют за изоставени юноши.

Мак направо беше изпаднал в еуфория. Сякаш някой тайно му беше дал доза екстази. От време на време се появяваше от кухнята просто за да постои до мен и да изрази възхищението си, докато аз разбърквах въглищата.

— Знам, че си умираш да ми кажеш колко много обичаш Полин. Защо не си излееш душата?

— Трябва да я видиш как приготвя соса за салатата, Джаксън. Мадам Кюри по бермуди. Категорично настоявам да се ожениш за тази жена. Тази вечер, ако е възможно.

— Но аз все още не съм я докосвал.

— Ъхъ, е, какво точно искаш да кажеш?

— Маклин, може ли да ти задам един личен въпрос на четири очи? Като Мълън на Мълън.

— Ама разбира се. Моля.

— Смяташ ли, че тези въглища са готови?

— Аз ти говоря за копнежите на човешкото сърце, а ти ме питаш за въглищата. Опечи проклетата риба, Джак. Покажи, че можеш да свършиш нещо както трябва.

— Харесвам я, ясно ли е? — най-накрая изрекох раздразнено.

— Това не е достатъчно, Джак. Момичето заслужава нещо повече от „харесвам я“.

— Мак, аз знам какво заслужава тя.

Трийсет минути по-късно ние седнахме на задната веранда. Това беше съвършената лятна вечеря.

Всичко беше както трябва — рибата меч, царевицата, виното. Дори сосът за салатата, направен от Полин, беше на необходимата висота.

След вечерята всички изпаднахме в леко безгрижно настроение. Погледнах лицето на Мак, приличащо на сбръчкана географска карта. Сякаш беше осветено отвътре като фенер. Полин изглеждаше по-спокойна и по-прекрасна от всякога.

Мак се опита да накара Полин да ни разкаже за детството си в Мичиган. Тя ни каза, че нейният старец бил пенсионирано ченге от Детройт, а майка й преподавала английски в една гимназия. Повечето й лели и чичовци работели в автомобилната индустрия.

— Как са се запознали родителите ти? — попита Мак, който упорито продължаваше да насочва разговора.

— Баща ми беше вторият съпруг на майка ми — каза Полин. — Първият й съпруг бил един огромен, лош и обаятелен тип на име Алвин Крейг от старата махала. Крейг бил голям скандалджия и все имал неприятности със закона. Понякога, когато бил пиян, той пребивал мама. Последния път, когато се опитал да го направи, тя била бременна в петия месец. С мен. Извикала ченгетата. Полицаят, който пристигнал у дома, също бил едър мъжага. Той хвърлил един поглед на майка ми и помолил Алвин да отидат да си поговорят отвън. Родителите ми живеели в малка къщичка и в продължение на около час двамата мъже седели на стъпалото пред вратата. Не се карали. Не викали. Никой от тях дори не повишил глас. Когато станали, баща ми се качил на горния етаж, събрал си багажа в два куфара и си отишъл завинаги. Ченгето останало да изпие едно кафе и след няколко месеца майка ми се сдобила с нов съпруг. Може би никога нямаше да науча истината, ако един ден, когато бях петнайсетгодишна, не се бях държала като истинско зверче и не нарекох баща си „задник“. Мама беше вбесена. Реши, че е дошло време да ми разкаже как са се запознали и обикнали. Те са много мила двойка, наистина.

Историята беше върховна, тъй че Мак дори не се опита да надмине Полин. Но ни разказа истории от своето детство, включително и за времето, когато той и най-добрият му приятел Томи Макгой се метнали на един камион и прекарали три дни, като скитали из улиците на Дъблин, спели под камиони и се хранели с крадено мляко и кифлички, запленени от всичко видяно по пътя. Полин го беше вдъхновила да изрови истории, които дори аз не знаех.

Такава беше онази безметежна вълшебна нощ, когато приятелството изглеждаше солидно и надеждно като семейството, а семейството — леко и безгрижно като приятелството. Беше прекалено хубаво, за да трае дълго. Точно преди полунощ чухме как се затръшна вратата на една кола, спряла на алеята пред къщи.

Когато се обърнах, Дана вече се носеше към нас подобно на висок русокос призрак.

— О, за вълка говорим, а той в кошарата! — каза Мак.