Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (102)

102.

Стела Фицхардинг не отговаряше на представата за трета съпруга на милиардер от Ню Йорк. Не бе нито млада, нито руса, нито издигната в професионално отношение. Просто бивша преподавателка по романски езици в малък колеж от Средния изток, на който съпругът й бе дал милиони долари, за да включат името му в справочниците. Ако беше смутена заради ролята си във фото спектакъла на стената, не го показа. За първи път се беше чукала с брат ми, когато е бил на четиринайсет години.

— Госпожо Фицхардинг — започнах аз веднага щом тя се закле, — имам чувството, че и по-рано сте виждали тези снимки. Вярно ли е?

Стела Фицхардинг се намръщи, но кимна утвърдително.

— От две години Питър ги използваше, за да ни изнудва — каза тя.

— Колко му плащахте? — попитах аз.

— Пет хиляди долара на месец? Седемдесет и пет хиляди? Не помня точно, но си спомням, че същата сума плащахме на нашия градинар.

Изглеждаше отегчена от въпросите ми. Вярвай ми, Стела. Скоро ще ти стане по-интересно.

— Не се ли оплакахте на Бари Нюбауър?

— Можехме и да го направим, но в цялото това преживяване, във факта, че ни изнудват, имаше някакъв особен драматизъм и не знам… някакво очакване. Щом намерехме снимките пред задната врата, ние ги грабвахме и се втурвахме в кабинета да ги разглеждаме, както други хора се радват на стари семейни снимки. Това беше игра. Брат ти го знаеше, Джак. За него също беше игра.

Идваше ми да я цапна през устата, но се сдържах.

— На кого давахте парите? — попитах аз.

Тя посочи свидетелската скамейка.

— Детектив Франк Волпи беше нашето момче за поръчки.

Волпи продължаваше да седи там с много спокоен вид. После показа среден пръст на Стела.

— Значи вие плащахте месечната такса на детектив Волпи?

— Да. Но след като беше обявено сливането на „Мейфлауър Ентърпрайсис“ с производителя на играчки „Бонтаг“, Питър внезапно разбра колко ценни могат да бъдат тези снимки. Вместо няколко хиляди, вече искаше милиони.

— И така, какво си помислихте, когато тялото на брат ми беше изхвърлено от вълните на брега?

— Че е играл опасна игра… и е загубил — отговори Стела Фицхардинг. — Също както и ти накрая ще загубиш.