Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (95)

91.

Ричард Нордешченко още обмисляше последния ход на сина си, когато на вратата се позвъни. Двамата се бяха усамотили на терасата.

— Иди да отвориш, Павел — рече той. Жена му, Мира, беше излязла да пазарува.

Момчето изтича до вратата.

Нордешченко се наслаждаваше на новия си живот. Беше хвърлил мобилния си телефон в залива, след като уведоми най-доверените си хора, че се оттегля от бизнеса. Завинаги.

Всеки ден плуваше в морето. Взимаше сина си след училище и двамата играеха шах. Вечер съпровождаше Мира из скъпите модни магазини и кафенета в центъра Кармел. Опитваше се да изтласка от съзнанието си спомена, че преди няколко седмици е участвал в престъпление, заело първите страници на вестниците.

— Татко! Търси те някакъв мъж.

Без да бърза, Нордешченко се надигна от стола и влезе във всекидневната. Не му пукаше. Дори да го очакваше цял екип от МОСАД.

— Здравей, Реми.

— Какво търсиш тук? — ахна Нордешченко, като видя Райхард.

— Просто пътувам малко, Реми. Любувам се на приятни гледки. Радвам се на гостоприемството на старите си приятели.

Нордешченко се извърна към Павел.

— Върни се на дъската, сине. Аз ще изляза за малко.

Момчето се поколеба.

— Казах ти да отидеш при шахматната дъска. — Гласът на Нордешченко сега прозвуча сурово.

Момчето излезе, а той се обърна към неканения гост на прага. Нервите му бяха опънати до скъсване.

— Да не си полудял? Влизай — припряно го подкани домакинът. Озърна се след Райхард по улицата. — Сигурен ли си, че никой не те е проследил?

— Спокойно, Реми — рече южноафриканецът. — Минал съм през три държави, преди да дойда тук. В този бизнес съм толкова дълго, колкото и ти. Имаш много хубаво момче.

— Тук не съм Реми — предупреди го Нордешченко и го изгледа сърдито. — Тук съм Ричард.

Райхард пристъпи вътре и подсвирна одобрително при вида на просторния изглед.

— Бизнесът явно върви, а, Ричард.

— Приключих с бизнеса — рязко отвърна Нордешченко. — Ще ти изясня нещо. Жена ми и синът ми…

— Не се тревожи — прекъсна го Райхард. — Няма да ти бъда в тежест. Нали ми каза, че тук било най-тихото място на света. Ще остана само няколко дни. Докато светът се поуспокои.

На Нордешченко това никак не му хареса. Беше в разрез с всички правила в работата им. Но какъв избор имаше?

— Добре — съгласи се той. — Но само няколко дни.

— Благодаря — кимна южноафриканецът. — Само че, Реми, грешиш в едно.

— И какво е то? — попита Нордешченко, докато поемаше една от чантите на Райхард.

— Нашият бизнес — въздъхна русият убиец. — Той никога не приключва.