Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (119)

115.

Тази сряда се очертаваше неприятна за Доминик Кавело.

Винаги очакваше с нетърпение този ден от седмицата. Щом поредната сряда наближеше, вече не го свърташе, не можеше да понася усещането, че е затворник в това изолирано ранчо, макар то да бе собственият му дом.

Защото сряда бе денят, в който чукаше до премаляване Рита — малката темпераментна мексиканка, която работеше в бар „Идеал“. Само че точно днес Рита не беше подръка. Кучката заминала на север чак в Буенос Айрес, за да урежда някакви спорове с роднините си. Така че на Кавело не му оставаше друго, освен да седи в бар „Идеал“ в компанията на топлата бира и наденичките, надървен и разочарован. От години не се бе хранил сам. Винаги беше заобиколен от хората си, от бизнес партньори, както и от красиви женски тела, на негово разположение. Трябваше само да щракне с пръсти. А сега се налагаше да се храни сам през цялото време.

Все едно бе във федералния затвор. Е, може би не съвсем.

Кавело се замисли колко му липсва малката сладка Мариела, с която се бе забавлявал в ранчото. Жалко. Спомни си гладките й като атлаз бедра, едва напъпилите й гърди. Все пак — захили се той на глас — аз бях единственият, който ги е докосвал!

Скоро щеше да завали сняг и нямаше да спре в продължение на месеци. И ще стане още по-трудно да си намира развлечения. Отпи още малко от скапаната аржентинска бира. Усещаше се в капан, натикан в миша дупка. Идеше му да изрита масата. Ако сега си бе у дома, щеше да щракне с пръсти и да има всички жени, които си пожелае. На всякаква възраст. Или да натика дулото на пистолета си в нечие гърло и да чуе нещастника как се моли за живота си. Да, понякога го правеше просто за развлечение! У дома можеше да прави каквото му скимне. Той не бе кой да е, а Доминик Кавело. Електротехника.

Тези скапани потомци на инките въобще нямаха представа кой е.

Кавело се надигна и хвърли на масата няколко смачкани банкноти. Излезе навън и кимна към Луча и Хуан, които го чакаха в рейндж роувъра до отсрещния тротоар. Реши да се поразтъпче до хълма, привил рамене в черното си кожено палто под вледеняващия вятър.

Майната му. Всичко това тук… Гадна работа.

Докато двамата бодигардове го следваха, Доминик Кавело обиколи хълма, зави към пристанището и продължи към улица „Магелан“. Зад него се разлаяха две кучета, докато се боричкаха за остатъците от месото в една консервена кутия, изпаднала от боклука. Много скоро щяха да се сдавят за огризките. Това сега бе неговото развлечение. Извади пистолета си и застреля едното псе. Почувства се по-добре.

После закрачи обратно по улица „Магелан“. Какво друго му оставаше за днес, освен да изпуши една от любимите си пури „Кохиба“ и да се прибере у дома…