Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (72)

68.

Изтичах на улицата и се заковах на място — гледах безпомощно как черният „Форд Бронко“ се отдалечава. Нямаше начин да го спра. Видях как колата взе завоя и се вля в оживения трафик, после изчезна от погледа ми.

Всички мускули в тялото ми се стегнаха. Не се бях чувствал толкова безпомощен през целия си живот. След бегълците потеглиха две полицейски коли, но им се наложи да заобикалят някакъв камион за доставки, препречил улицата. Ала беше прекалено късно.

Изтичах обратно в сградата на съда и размахах служебната си карта пред един смаян полицай, за да сграбча радиотелефона му.

— Говори специален агент Никълъс Пелисанте от ФБР. Доминик Кавело избяга от сградата на федералния съд на „Фоули скуеър“. Пътува на изток по „Уърт“ в черен „Форд Бронко“, не зная номера. Насочват се към Чайнатаун. Заподозрените откриха стрелба. Има много жертви.

Мъртъв патрулен полицай лежеше на паважа. Не изглеждаше на повече от двадесет и пет години. Зашеметени пешеходци изскочиха от съдебната палата, където бяха потърсили укритие. Повечето притискаха ръце към лицата си, опитвайки се да овладеят сполетелия ги шок.

Затичах се обратно към вратите и продължих забързано навътре в съда. Санитарите от спешната помощ се бяха заели с един от повалените охранители на сградата. Там беше и капитан Мейчъм, с пребледняло лице, зает да докладва по канала с полицейската честота на шефовете си. Поиска ми се да грабна радиотелефона от ръката му и да го запратя в стена, за да видя как ще се пръсне на десетки късчета.

Не знаех къде да отида, освен да се върна в помещението на охраната. Заварих там специален агент Майкъл Дауд. Той оглавяваше дежурния екип по сигурността от ФБР и дори бе започнал да гледа видеозаписите от кървавата сцена в асансьора.

— Видях ги, че избягаха с черен „Форд Бронко“ — казах му. — Но не успях да видя номера. Отпред има застреляни двама от съдебната охрана.

Дауд пое дълбоко дъх.

— Свързах се с кабинета на кмета. И с директора на полицията. Издадена е спешна заповед за блокиране на всички тунели и мостове към Манхатън. В състояние на тревога сме от най-висока степен. Няма да успеят да напуснат острова.

— Не разчитай на това — предупредих го и стиснах зъби.

Седнах и отчаяно стоварих юмрук върху най-близката маса. Внезапно усетих как силите ме напускат. Какво ставаше, дяволите да го вземат? Притиснах длан към ребрата си. Усещането бе за нещо хлъзгаво и топло.

Господи, Ник.

Кървях като заклано прасе.