Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (63)

59.

Точно в десет сутринта доведоха Доминик Кавело в съдебната зала с белезници на ръцете. Заобиколиха го четирима съдебни пристави, по един от всяка страна. Това бе предварително съдебно изслушване, след което делото щеше да се върне във федералния съд на Фоули скуеър. Адвокатите на Кавело се опитваха всячески да омаловажат свидетелствата за смъртта на Мани Олива и Ед Синклер. Те искаха при това изслушване съдът само да определи дали тези свидетелства ще бъдат допуснати като улики. Съдия Робърт Барнет знаеше това не по-зле от мен — просто тактика за отлагане на окончателното съдебно решение.

Кавело се държеше с обичайния си предизвикателен маниер, сякаш се намира в клуб за развлечения. Дори поздрави мимоходом прокурора Джоел Голдънбърг — попита го как е, поинтересува се и за здравето на жена му и децата. С един от мъжете от охраната сподели мнението си за последния мач на „Метс“, отборът най-после бил заприличал на истински тим. Щом ме зърна на задните редове, ми намигна като на стар приятел. Кавело играеше ролята на добродушен досадник, заловен за дребно нарушение на правилата, а не на опасен престъпник, пазен в изолатора на федералния затвор „Марион“, където много вероятно щеше да прекара остатъка от живота си.

Вратата към съдебната зала се отвори. Съдия Робърт Барнет се появи на прага. Имаше репутация на умен правист и борбена личност. Беше играл като агресивен нападател в отбора на „Сиракюз“, после бе служил в армията като летец изтребител през войната във Виетнам. Не си падаше по празноглави изявления пред пресата, нито толерираше свободния достъп на репортерите в съдебната зала. Не търпеше и театралните изяви на адвокатите на Кавело. Робърт Барнет бе водил такива тежки съдебни битки като двете дела, подготвени от Агенцията за национална сигурност след атентатите от 11 септември 2001 г., и произнесе максимално възможните според закона наказания за всеки от обвиняемите. Не можеше и да мечтаем за по-добър съдия от него, който да се справи с Доминик Кавело.

Барнет даде знак на присъстващите да седнат.

— Запознах се с мотивите — започна той, докато нагласяше силните си очила за четене, — и установих, че няма никакви основания да позволявам на защитата да настоява за допълнително отлагане на този процес. Господин Кавело.

— Ваша Чест. — Обвиняемият се надигна от стола, без да реагира по никакъв начин на решението на съдията.

— Вие сте призован да отговаряте пред правителството на Съединените щати за отправените ви обвинения, като съдебното гледане по тях започва днес, понеделник, от десет часа сутринта. По силата на закона сте упълномощен да се представите пред подбрания за нашия процес състав от съдебни заседатели. Самите заседания ще се провеждат в условия на пълна секретност. Никакви имена няма да бъдат разгласявани след избора на съдебните заседатели. Те ще се настанят във военната база Форт Дикс в Ню Джърси, където, както вече ви е известно, ще се проведе гледането на вашия процес. Вие ще бъдете въдворен там, както и съставът от съдебни заседатели. Целият процес ще протече при закрити врати. И още нещо, господин Кавело. — Съдията впери в него строгия си поглед.

— Да?

— Предупреждавам ви. Само веднъж. Едно нарушение на правилата — за каквото ще сметна дори някой нескопосан опит да бутнете чашата с вода — и ще наблюдавате процеса по вашето дело само на екрана на вътрешната телевизионна уредба в съда. Разбирате ли какво се опитах да ви обясня?

— И насън не би ми хрумнало нещо подобно, Ваша Чест — отвърна Кавело.

— Не ви попитах това, господин Кавело. — Гласът на съдията стана леден. — Попитах ви дали сте ме разбрали.

— Разбира се — почтително се поклони Кавело. — И то отлично, Ваша Чест.