Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (68)

64.

Ричард Нордешченко успя да се промъкне незабелязан в сградата на съда. Не беше трудно да се сдобие чрез Райхард със стандартна бележка за съдебен заседател. Подреди се на опашката заедно с другите кандидати, всички с начумерени физиономии. Най-спокойно влезе през предния вход, сякаш това бе част от ежедневната му работа.

За кратко Нордешченко се престори, че прелиства някакво списание в претъпканата с хора стая за съдебните заседатели, но всъщност слушаше внимателно кои номера викат. Много от хората споделяха нервно възражения си да участват в процеса срещу Кавело. Почти всеки имаше някакво наивно извинение.

Нордешченко се изсмя вътрешно. Никой от тях няма да се нуждае от извинение.

Погледна часовника си — 10:15. Нези трябва да е вкарал в подземния гараж микробуса, откраднат от фирма за кетъринг. Нези бе най-добрият в света за тази работа. Все пак никой не е застрахован срещу провал, особено при толкова сложна задача.

През миналата нощ Нордешченко написа дълго писмо до жена си и сина си. Остави го в хотелската стая, в случай че не се завърне от мисията.

В писмото признаваше, че не е точно човекът, за когото те го смятат, и че нещата, които може би ще чуят за него, са истина. Написа още, че му е тъжно, че в продължение на доста години е бил принуден да крие истината от тях. Но през целия си живот, добавяше накрая, никога не е бил изцяло лош, както и не е бил изцяло добър. Доброто в живота му били само те двамата и всичко, свързано с тях. Написа им, че много ги обича и се опита да завърши писмото с шегата, че съветва сина си, като порасне, да предпочита покера пред шаха.

Подписа писмото: Вашият любящ съпруг и баща Коля Ремликов.

Истинското име на Нордешченко.

Име, което никой от тях не знаеше.

Точно в единадесет часа и четиридесет минути Нордешченко захвърли списанието и си проправи път към третия етаж, пълен с кабинети и офиси. Откри мъжката тоалетна и влезе. Едър чернокож мъж с голяма бенка на бузата миеше ръцете си. Нордешченко пусна водата и го изчака да излезе.

После смъкна капака на кошчето за смет, бръкна сред свитите на топка хартии и извади внимателно увития пакет. Беше там, точно както му каза Райхард.

Нордешченко влезе в една от тоалетните кабини и разопакова пакета — деветмилиметров „Хеклер и Кох“, предпочитаната му марка. Провери пълнителя и го презареди в пистолета.

Знаеше, че съдията се придържа към строго спазване на дневния си режим. Винаги напускаше сградата на съда няколко минути преди дванадесет и половина, за да обядва. В съдийските кръгове се разказваше като легенда, че нито един адвокат не бил способен да убеди съдия Барнет да продължи разискванията, когато наближи времето за обедна почивка.

Което означаваше, че остават още няколко минути.

От джоба си Нордешченко измъкна тънък мобилен телефон. Провери първия набран номер, записан просто за сигурност, но вторият беше скрит. Нямаше съобщения. Това означаваше, че Нези си е заминал и всичко е подготвено.

Провери кода, с който събитията щяха да стартират. Сега от него се искаше само да натисне бутона Send.

Нордешченко излезе от кабината и за последен път се вгледа в огледалото. Пулсът му се ускори.

Реми, успокой се. Знаеш как реагират хората. Познаваш човешката природа по-добре от всеки друг. Разчиташ на изненадата. Също както дузина пъти досега, така и този път всичко ще стане, както си го планирал.

Заради наскоро боядисаната си коса, фалшивата брада и очилата го прониза неприятната мисъл, че през следващите няколко минути може да умре така, както винаги се страхуваше, че ще се случи: като напълно непознат. Под чуждо име. Отпечатъците от пръстите щяха да съвпаднат, но дори и с тях нямаше да открият нищо. Ще попаднат само на един сержант в руската армия, дезертьор. Ще минат месеци, преди някой да узнае, че е мъртъв.

Разбира се, усмихна се Нордешченко на себе си, мога и да оцелея. Зареди патрон в цевта на своя „Хеклер и Кох“ и го пусна в джоба си.

Все едно да избуташ чипове за всичките си пари в средата на масата. Сега залогът беше два и половина милиона долара.

Човек не може да знае със сигурност дали ще спечели, докато не се обърне и последната карта.