Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (18)

14.

Залата утихна. Анди Деграс не можеше да повярва на ушите си.

Преди минута този тип се шегуваше и изглеждаше съвсем обикновен. Но после призна как е застрелял човек. Никога досега не бе чувала някой да говори така небрежно за нечие убийство. Все едно са му поръчали да отиде до магазина да купи нещо.

— Признавате, че сте убили господин Грийнблат пред дома му, така ли? — Джоел Голдънбърг също изглеждаше крайно шокиран, като останалите в залата.

— Че аз вече съм го признал това, господин Голдънбърг. И пред полицията, и пред ФБР. Е, не че се гордея с това, но само така може да напреднеш в тази игра.

Прокурорът се отдръпна и замълча, изчаквайки реакцията на публиката, породена от признанието на Мачиа, да стихне. — Можете ли да опишете пред съдебните заседатели в какво точно се състоеше тази конкретна задача?

— Добре. — Свидетелят пое дълбоко дъх. — Ами аз работех за Ралфи Д.

— Ралфи Д.? — прекъсна го прокурорът. — Имате предвид Ралф Денунциата, нали? — На постера с фотографиите той посочи мъж със закръглено лице. — Бил е лейтенант в мафиотската фамилия Гуарино, така ли?

— Да, това е той — кимна Мачиа. — Ние го наричахме Ралфи Д., защото…

— Разбрахме, господин Мачиа. Защото е имало още един Ралфи.

— Ралфи Ф.

— Ралфи Фраоли. — Прокурорът посочи друго лице, разположено в другия край на постера.

Мачиа се почеса по главата.

— Честно казано, господин Голдънбърг, никога досега не съм знаел цялото име на Ралфи Ф.

Смехът в залата отекна още по-силно. Ситуацията можеше да се нарече комична, ако нещата не бяха толкова сериозни.

— И така, вашият шеф, Ралфи Денунциата, се свърза с вас?

— Той ми каза, че фамилията искала това да бъде свършено. Заповедта била лично от Големия бос.

— Под това „да бъде свършено“ се подразбира, че той е искал от вас да нанесете удара? Означавало ли е това, че е трябвало да убиете някого?

— Тъкмо това подразбираше той, господин Голдънбърг.

— А колкото до Големия бос — Прокурорът отново се обърна към свидетеля, — кого имате предвид?

— Доминик Кавело. — Затворникът махна с ръка към обвиняемия. — Казаха ми, че трябвало да му се направи услуга. И че онзи тип в Ню Джърси създавал проблеми. Не като защитавана личност, а като обикновен гражданин.

— Как се почувствахте, господин Мачиа, когато поехте ангажимента да извършите тази „услуга“? Сигурно сте знаели, че се касае за убийство.

— Знаех за какво става дума, господин Голдънбърг. — Мачиа отново изгледа съдебните заседатели. — За секунда кръвта във вените на Анди се вледени. Тя усети погледът му да спира върху нея. — Ралфи ми каза, че всичко е планирано. Цялата работа била добре изпипана. Затова наех един приятел да задигне кола.

— Като говорите за този ваш приятел, Стивън Манарино ли имате предвид? — попита прокурорът. Той се върна при масата си и взе голяма фотография на един бузест, весело усмихнат младеж с гъста коса, може би осемнадесетгодишен, с вълнена фланела с емблемата на „Джайънтс“.

— Да, Стиви — кимна Мачиа. — С него се знаем от хлапета.

— Така… А накрая се оказало, че господин Манарино откраднал вашата кола. Вярно ли е?

— Ами да. Открадна и номерата на няколко коли. Решил, че най-лесно ще може да ги скрие в къщата си, когато излязъл сутринта за работа. Как казват на улица без изход?

— Задънена улица — отвърна прокурорът.

— Да, задънена улица. Имахме няколко коли там, патрулиращи из района, да проверяват за ченгета. Томи Лоса беше в една от тях, искам да кажа Томи Мусина. Ралфи се отчиташе пред него. Преди два дни бяхме направили суха тренировка. Планирахме цялата работа. Очистването на онзи евреин. На излизане от къщи целуна жена си за довиждане. Имаше вид на някой, дето всичко му е наред.

— Но вие все пак сте искали да го ликвидирате? — попита прокурорът.

Мачиа сви рамене, преди да отпие голяма глътка вода от бутилката.

— Нямаше друг избор, господин Голдънбърг. Виждал съм какво сполетява момчетата, които не си вършат добре работата. Ако не го свършиш както трябва, ти си следващият. Освен това…

— Освен това какво, господин Мачиа? — нетърпеливо го прекъсна прокурорът.

— Ами нали всичко бе заради Големия бос, господин Голдънбърг. Не можеш да се отметнеш.

— А вие как узнахте това?

— Ами Ралфи ми каза, че било за Електротехника.

— Той кого имаше предвид под Електротехника, господин Мачиа?

— Възразявам! — Смръщил вежди, адвокатът на Кавело се надигна от стола.

Анди погледна О’Флин. Още докато бяха в стаята на съдебните заседатели, му бяха лепнали прякора Веждите.

— Съжалявам, Ваша Чест — извини се прокурорът. — И така, господин Мачиа, вие кого си помислихте, че е имал предвид Ралфи Д. под прякора Електротехника?

— Доминик Кавело. Или Електротехника, така го наричахме. Ралфи работеше за Томи. А Томи работеше за Големия бос.

Прокурорът кимна, доволен от отговора.

— И така вие знаехте, че този удар ще е за Големия бос, искам да кажа — за господин Кавело, и то само защото Ралфи Д. ви е казал това?

— И заради това, и заради други неща — сви рамене Мачиа.

— Какви други неща, господин Мачиа? — настоятелно запита прокурорът, извисил глас.

Пауза. Луис Мачиа се отпусна в стола. Погледът на Кавело за пръв път се насочи към него. Мачиа жадно отпи две глътки вода.

— Заради тези коли, за които ви говорех, господин Голдънбърг. Които обикаляха наоколо. И Доминик Кавело беше там, в една от тях.